Случки от живота на патриарх Павле
Един път, когато патриарх Павле се върна от посещение в Америка, той донесе необичайна играчка: агънце с истинска вълна, подарък от сръбски фермер. Той бе разнасял тази играчка дълго време със себе си през много градове, мислейки си как ще зарадва някое дете. Един ден в патриаршията дойде протойерей Маринко, бежанец от Дарувар, който сега помага на отец Филарет в получаването и изпращането на хуманитарна помощ.
– Вие ли, отче протойерей, имахте внук? – попита го патриархът.
– Да, Ваше Светейшество – с изненада отвърна свещеникът.
– Имам нещо за него! – каза патриархът и отнякъде извади „агънцето“. – Знам, че детето ще се зарадва!
***
Със сигурност си спомняте онзи студентски бунт на площад Теразие в Белград и момента, в който патриарх Павле пристигна сред младежите: „Дойдох да бъда с вас, за да не ви се случи нищо лошо…“ Тогава десетки хиляди млади хора възкликнаха и го аплодираха: „Павле, Павле!“ Един възрастен мъж, който наблюдаваше необикновената сцена, прошепна: „Блажен е сръбският патриарх, че за тези млади хора е просто техният Павле!“ Ореолът на светостта не е около главата му, а около сърцето му и е в съответствие с начина му на живот, в съчетанието на мисли и дела.
***
При друг случай, с патриарх (тогава епископ) Павле и няколко души, между които епископ Йован, роднина на владика Николай Велимирович, посетихме манастира Благовещение, по покана на игумена. Пристигнахме по обяд. Двама от присъстващите, които не бяха давали обет да не ядат месо, си режеха печено месо, докато патриарх Павле ядеше глухарче и варено цвекло. В един момент единият се замечта:
– Ех, само да имахме малко вино от Дечани или Любостиня, с което да го пийнем…
– Сигурно очаквате сега да ви провъзглася за великомъченици! – каза патриах Павле.
“Душа од маслачка”, Антоније Ђурић
Необичне приче о животима нашег патријарха Павла и светог Владике Николаја










