Дядо Ефрем „нещастникът“

Срещу килията на дядо Ипатий (влашките килии) над Катунакя се вижда една пещера, която, както разправят старците, по времето на турското робство била пещера на разбойници. Тази пещера дядо Ефрем превърна в божествена Витлеемска пещера, понеже я освети със светия си живот.

Дядо Ефрем произхождаше от Тесалия. Имаше чувствителна и смирена душа и мъжествен и подвижнически дух.

Отец Иеротей и отец Макарий от Керася разказваха, че дядо Ефрем приличал на авва от древната Нитрия и Тиваида. Същото разказваха и благочестивите старци от „Свети Василий”, както и съседите му съподвижници. Всички признаваха добродетелите му и главно голямото му смирение и стремеж към незабележимост. Сам той наричаше себе си нещастник. От един-два случая, които ще спомена, добродетелните, които се подвизават в незабележимост, ще разберат много.

Понеже отците слизаха от пустинята в манастирите, за да купят някои неща (провизии и т.н.) или да вземат благословение от манастирите (сухар и зеленчуци), слизаше и дядо Ефрем тайно през нощта. Той напълваше торбата си с празни консервени кутии от деретата и през деня се качваше натоварен в постницата си, като създаваше впечатление у другите, че носи храна. Когато стигаше пещерата си, изваждаше от торбата празните консервени кутии и ги оставяше пред вратата на пещерата си, за да ги видят посетителите и да си създадат впечатлението, че е чревоугодник, макар самият той да беше велик постник. Даже от многото подвизи и от многото влага, която имаше в пещерата, по-късно се разболя от туберкулоза. Поради това се беше принудил да си построи сам малко встрани от пещерата една колибка от камъни, която едвам го побираше.

Същият порядък продължи и там: да пренася тайно празни консервени кутии от деретата и да ги оставя навън пред вратата си. Онези, които ги виждаха, понеже не знаеха истината, казваха:

– Какво прави този тука? Само консерви яде.

Когато отците му даваха нещо за благословение, го приемаше с радост, но през нощта отиваше и го оставяше пред колибите на отците, които имаха нужда, или на болните, които обгрижваше.

Самият той имаше голямо себеотрицание и бе оставил себе си на Божия промисъл. Когато от многото сняг беше останал затворен в пещерата си, благият Бог изпрати храна на дядо Ефрем чрез един човек, който му оставил една торба с провизии, след което изведнъж изчезнал пред очите на дядо Ефрем! Старецът прослави Бога и прекара цялата зима с онези Божии благословения.

Освен това, което споменах, дядо Ефрем имаше такова самоукорение, че някои за съжаление повярваха на всичко онова, което казваше, когато обвиняваше себе си.

Така смирено и незабележимо завърши суровата си борба за любовта Христова и почина в Господа през 1962 г. Молитвите му да имаме. Амин!

„Светогорски отци и светогорски живот“, Старецът Паисий; издадена с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.