Евангелското монашество

Монахът, бидейки мъдър за Бога и неразумен по светските критерии, остава чужд на света, точно както Синът Божий, Който дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха (Иоан 1:11), не Го разбраха дори мъжете църковни, мъдри и дейни.

Мистичният и безмълвен живот на монаха е тайна със седем печата за всички онези, които не са причастни на неговия дух. Монахът е смятан за социално безполезен и бездеен. Така животът му е тайна в Христа Бога и кога се яви Христос, вашият живот, тогава и вие ще се явите с Него в слава (Кол. 3:4).

Само сърцето на човек, което постоянно очиства себе си чрез покаяние от себелюбието, личния интерес и страстите, може истински да обича Бога и ближния. Егоизмът и любовта са несъвместими помежду си. Често егоистът си въобразява, че обича, когато неговата „любов“ е всъщност само скрит егоизъм, корист и търсене на изгода.

Сълзите на покаяние разпалват пламъка на любовта в монаха. Той подхранва стремежа си към Бога с молитва, преди всичко умна и непрестанна молитва, с постоянно призоваване с името на сладчайшия Иисус и кратката молитва: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, грешния“. Молитвата го очиства и му осигурява единение с Бога.

В Герондикона, сборник с изречения и творения на отците-пустинници, откриваме примери за жертвеност и любов, напомнящи и разкриващи Христовата любов. Авва Агатон казвал, че „би желал да намери прокажен и да вземе тялото му“. „Виждаш ли съвършената любов?“ – казва Исаак Сирин, посочвайки неговия пример.

При ангелите няма кавги, спорове, недоразумения; всеки се позлва от собствеността на всички и всички вместват в себе си всецялото съвършенство“ (Подвижнически устави, глава 18).

Монасите изразяват любовта си към своите братя миряни по различни начини, най-вече като им осигуряват душевна утеха и духовна подкрепа.

Преподобният Серафим Саровски, великият руски исихаст от миналия век, казва: „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят“.

Монахът не се стреми да спасява света чрез пастирска и мисионерска дейност, защото, бидейки „беден духом“, чувства, че няма предпоставки за спасението на другите, докато самият той не се очисти.

Архимандрит Георги Капсанис

https://www.pravoslavie.ru/72490.html