Ето ги и веригите ни, ето я и власеницата
Укорявани – благославяйте, гонени – търпете, хулени – утешавайте се, злословени – радвайте се! Това е нашият път с теб и който претърпи докрай, той ще се спаси!
Придържайте се към добродетелите, които според Светото Евангелие ще бъдат споменати на Страшния Божи Съд: гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; гол бях и Ме облякохте – ето в какво се състои вашето спасение. А освен това прибавете (съпружеска) чистота, пазете сряда и петък, и празничните, и неделните дни.
За неспазване на чистота, за неспазване на сряда и петък на съпрузите ще им се родят мъртви деца, а за неспазване на празниците и на неделните дни жените умират при раждане.
Преподобни Серафим казвал, че е много полезно да се занимаваме с четене на Божието слово в уединение и да прочетем цялата Библия разумно. Само за това упражняване, без други добри дела, Господ не ще лиши човека от Милостта Си и ще го изпълни с дар на разбиране.
В наставленията си преподобни Серафим винаги е казвал, че “макар че цялото ни старание трябва да бъде за душата, а тялото трябва да подкрепяме само дотолкова, че то да спомага за подкрепянето на духа, при все това, ако самоволно изнурим тялото си дотолкова, че се изнури и духът, то такова изнуряване ще бъде безразсъдно, макар и да се прави с цел придобиване на добродетели”.
Преподобни Серафим не носел вериги и власеница и не съветвал и другите да ги носят. “Ако някой ни оскърби с дума или с дело и ние търпим обидите по евангелски – ето ги и веригите ни, ето я и власеницата! Тези духовни вериги и власеница превъзхождат железните, които съвременните хора носят.
А за да дадем на нашия дух свобода да се възнася там и да се храни от пресладката беседа с Господ, е нужно да смиряваме себе си чрез непрестанно бдение, молитва и помнене на Господа. “Ето аз, убогият Серафим, за тази цел ежедневно прочитам по едно Евангелие. В понеделник чета Евангелието от Матей от началото до края, във вторник – от Марко, в сряда – от Лука, в четвъртък – от Иоан. А апостолските Деяния и Послания разпределям между последните дни и не пропускам нито един ден, без да съм прочел Евангелието и Апостола както на деня, така и на светията. Чрез това не само душата ми, но и тялото ми се услажда и оживотворява от това, че беседвам с Господа, държа в паметта си живота и страданията Му, ден и нощ славословя, хваля и благодаря на моя Изкупител за всичките Му милости, изливани върху човешкия род и върху мен, недостойния”.
Преподобният Серафим съветвал чедата си винаги да помнят (молитвено и с любов) Бога и за тази цел непрестанно да призовават в сърцето си Божието име, повтаряйки Иисусовата молитва: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния! “В това да бъде – е казал той – цялото ти внимание и обучение! И когато ходиш, и когато седиш, и когато стоиш в църква преди началото на богослужение, и когато влизаш, и когато излизаш, непрестанно дръж това в устата си и в сърцето си. Като призоваваш по този начин Божието име, ще намериш покой, ще придобиеш духовна и телесна чистота и Светият Дух, изворът на всички блага, ще се всели в теб и ще те управлява в святост, във всяко благочестие и чистота”.
https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-1/book.pdf
