Ето най-краткия и лек път към спасението

Ако някой много се моли и пости, но няма любов към враговете, не може да има душевен мир. И аз не бих могъл да говоря за това, ако Светият Дух не ме бе научил на любов.

Трябва да вразумяваме брата кротко, с любов. Мирът се губи, ако душата се потщеслави или се превъзнесе пред брата, или осъди някого, или вразумява брата, но не кротко и с любов; а ако ядем много или се молим вяло – заради всичко това мирът се губи.

Но ако свикнем да се молим усърдно за враговете и да ги обичаме, мирът винаги ще пребивава в душите ни, а ако намразим или осъдим брата, умът ни ще се помрачи и ние ще изгубим мира и дръзновението пред Бога.

Душата не може да има мир, ако не се поучава ден и нощ в Божия закон, защото този закон е написан от Божия Дух, а Божият Дух преминава от Писанието върху душата, и душата чувства наслада и приятност в това, и вече не иска да обича земното, защото любовта към земното опустошава душата, и тогава тя става унила и подивява, и не иска да се моли на Бога. А врагът, виждайки, че душата не е в Бога, я разколебава и свободно влага в ума каквото си иска и гони душата от едни помисли към други, и душата прекарва целия ден в такъв безпорядък и не може да съзерцава чисто Господа.

Който носи в себе си мира на Светия Дух, той излива мир и върху другите; а който носи в себе си злия дух, той излива зло и върху другите.

За да има благодат, човек трябва да бъде въздържан във всичко: в движенията, в думите, погледа, в помислите, в храната. И за всяко въздържание спомага поучаването в словото Божие. Казано е: Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

Преподобна Мария Египетска взела с пръсти малко сочиво от свети Зосима и казала: “Това е достатъчно, при Божията благодат.” Трябва да се приучиш да ядеш колкото е възможно по-малко, но трябва да правиш това с разсъждение, доколкото ти позволява работата. Мярата на въздържанието трябва да бъде такава, че
и след хранене да ти се иска да се молиш.

Ето най-краткия и лек път към спасението:

Бъди послушен, въздържан, не осъждай и пази ума и сърцето си от лоши помисли, а мисли, че всички хора са добри и Господ ги обича. За тези смирени мисли благодатта на Светия Дух ще живее в теб, и ти ще кажеш: “Милостив е Господ”.

А ако осъждаш, роптаеш, обичаш да изпълняваш своята воля, макар и много да се молиш, душата ти ще оскъднее и ще кажеш: “Господ ме е забравил”. Но не Господ те е забравил, а ти си забравил, че трябва да се смиряваш, и затова Божията благодат не живее в душата ти. А в смирената душа тя влиза лесно и ѝ дава мир и покой в Бога. Божията Майка е била най-смирена от всички и затова се прославя и от небето, и от земята. И всеки, който се смирява, ще бъде прославен от Бога и ще види Божията слава.

Преп. Силуан Атонски

https://www.sveta-gora-zograph.com/books/Veliki_Ruski_Starci_t1-3/book.pdf