Ето съвършената любов

Веднъж Макарий Велики отишъл да посети един болен брат. И когато го попитал дали не желае нещо, а болният отвърнал: „Искам малко мек хляб“ (тогава повечето монаси си печели хляб веднъж годишно, защото такъв бил тамошният обичай), този блажен мъж, който бил вече на деветдесет години, веднага станал, взел в кожената си дреха сухи хлябове, тръгнал от скита към Александрия и там ги заменил с меки и ги донесъл на брата.

Aвва Агатон по време на един голям търг отишъл да продаде ръкоделието си и видял на тържището да лежи един болен странник; той наел за него къща, останал при него и работел със своите собствени ръце, а полученото от труда си харчел за него и му прислужвал шест месеца, докато болният оздравял. Агатон (както се разказва за него) казвал: „Бих искал да намеря някой прокажен и да му дам своето тяло, а аз да взема неговото“. Ето съвършената любов.

Преподобни Исаак Сирин