Жалко е, когато човек е при Извора на живота, да стои жаден

Врагът на човешкото спасение – дяволът – няма да спре да напада докато не дойде отново Господ Иисус Христос. Но Църквата Христова е винаги спасителният кораб в бурното житейско море. Дори и да има гонение, дори и да има притеснение, онези, които търсят спасение, онези, които търсят Божията благодат, я намират в Църквата, защото Господ е казал: “И портите на ада няма да ѝ надделеят”.

Църквата ще бъде винаги опора, винаги ще бъде спасителният кораб за всяка една човешка душа, макар и тя да е претърпяла корабокрушение в живота, в бурите на този свят. Затова и Църквата винаги е била, поне ние българите го знаем от превратната си история с толкова много робства, и остава Иисус Христова. И тези, които са вярвали в нея, са се спасявали. И по време на турското робство тя е имала своите светии, и по време на комунизма имаше своите Божи угодници, които живееха според отеческата вяра и които свидетелстваха за Божията благодат. И доказваха Господните думи: “Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”. Той е с нас, няма да ни остави. Още във Ветхия завет казва Бог: “Ако ще и жена да забрави детето си, Аз няма да те забравя”.

Нашият Бог е личен Бог, не е някакво отвлечено понятие, не е някакъв идол, не е нещо измислено… Той ни се явява, Той идва при нас. Не е нужно ние да Го търсим някъде в небесата със съвременни научни разработки и космически кораби, които проучват една частица от Божието творение. Не, защото Божието творение е необятно, така както и Сам Бог е необятен. Затова, когато знаем какво трябва да правим, а не се възползваме, ние сами сме си виновни.

И е жалко, когато човек е при Извора на живота, да стои жаден и да се пече на огъня на греха. И да не знае къде да отиде да се разтовари, да изхвърли това, което го тормози. Защото Св. Апостол Павел казва: “Заплатата на греха е смърт”, грехът винаги мори. Започва най-напред съвестта да го измъчва, не му дава мира и като не може да се освободи, идва болестта.

Неврокопски митрополит Натанаил