Отношенията ни с Бога зависят от отношението ни към смъртта

Отец Йоан беше редом до мен през цялото време на моето младенчество. Когато веднъж смутена споделих своите преживявания и страхове, че сама без него се лутам в житейското море с риск да се удавя, той ме успокои: „Нима не чувстваш, че винаги съм с теб, където и да се намираш…? Аз винаги съм с теб. Който веднъж е влязъл в моята орбита, той вече е мой завинаги“.

Неведнъж чувах от него: „Първо ще построим дома на душата, а едва след това ще го освещаваме“.  Един след друг пристигаха житейските уроци по духовна грамотност. В един момент започнах да осъзнавам, че от мен се изисква не толкова разбиране на случващото се, колкото търпеливо доверие.

Случваше се, след някое сериозно изкушение, да дойда в Псково-Печерския манастир изтерзана, бунтуваща се против всички и всичко и тогава отец Йоан казваше: „Животът ти предложи поредния изпит и ти се провали. А колко още такива изпити, че и по-сериозни ни чакат занапред? В живота трябва да се учим да правим всичко с разсъждение. И запомни: живите ни отношения с Бога зависят от отношението ни към задгробния живот, към смъртта“.

Тогава, изпращайки ме до дома ми, отец Йоан ми връчи напечатан канона за изход на душата и ми каза да го чета всяка седмица. „Откакто сме се родили, с всеки изминал ден ние се приближаваме към смъртта. Атонските монаси са знаели този канон наизуст“. Сразена от такъв подарък, аз в недоумение попитах: „А за кого да го чета?“ „Не за мен, разбира се, за себе си го чети… А впрочем и мен поменавай…“. По този начин паметта за смъртта прилепва към душата и се оживява от четенето. Така, за преселването в небесния свят се моля от 1978 година.

Татяна Сергеевна Смирнова

«Записки письмоводителя старца», Издание на Сретенския манастир, 2016 г.