Животът сега е труден

***

 

Вие използвате различни технически средства… И компютърът е също такова изобретение като всички останали. Ако на компютъра човек върши Божие дело и за слава Божия, например набира богослужебни книги или светоотеческа литература, то човекът чрез това се спасява. А ако използва техниката за всякакво безобразие и безчинни игри, тогава той явно погива. Така че решавайте. Една и съща техника на един служи за спасение, на друг — за гибел.

 

***

 

Главното и основното в живота е ходенето пред Бога и животът в Бога, а оскъдицата не само не пречи на това, но и способства за развитието в нас на упование само на Бога, и вярващите не биват посрамени.

 

***

 

Животът е изкуство. Няма обща рецепта за всички случаи от живота. Едно само е несъмнено — дадените обети трябва да се изпълняват. А Вие, след като сте довели съпруга си при Господния олтар и след като сте му обещали пред Бога любов, вярност и послушание, нарушавате поетите от вас задължения. А трябва търпеливо да изчакате и в съпруга Ви да се появят наченки на православни разбирания. А докато такива няма, трябва да му отстъпвате. Когато сте се оженили, двамата с него сте възприемали по еднакъв начин живота, не бягайте и сега далеч напред от него. Лични карти засега може да вземете, защото там няма въпрос за Вашето вероизповедание. Учете се да запазвате семейството си. С любов, съчувствие и разбиране си върнете разположението на мъжа си.

 

***

 

Много ме зарадвахте с това, че сте намерили сили и решимост да върнете сина си в нашия голям и така неустроен в момента дом – нашата Родина. Но нали все някой трябва да се потруди в него от душа, обичайки го и сърдечно милеейки за него. А ако цялото ни младо поколение (нашето бъдеще) се възпитава с „чужд хляб“ и идеи, то Родината ще стане чужда за тях, а също и те за нея…

 

***

 

Непременно трябва да се изповядате за целия си живот, да си направите Маслосвет и да се причастявате… Всичко в живота Ви е било добре, освен липсата на живо чувство за Божието присъствие в света и на молитви към Него. И ето, Божият зов дойде при Вас във вид на болест. Откликнете: нямате ли сериозни дългове – венчани ли сте със съпруга си, не е ли имало смъртни грехове (става въпрос за извършени аборти). И не се отчайвате! Обърнете се към Господа с цялото си същество — с душа, сърце и ум. И ще видите чудото на Божията милост над себе си.

 

***

 

Суров е пътят на покаянието, защото това, което преживявате сега, е покаяние на дело. И за тези, от които Господ не е отстъпил, които са почувствали под себе си бездната на ада, изровена със собствените деяния, друг път няма… Опрощението ще дойде при Вас, когато свърши срокът на дадената от Бога епитимия. А засега – плач, стон и скръб. И трябва смирено да наведете главата си под всичко това с мисълта: „Приемам заслуженото според делата си.“ Продължавайте да се молите, но не с болезнена емоционалност, а с пълно предаване на себе си, и на сина си, на Божията воля. У Бога няма неправда, както и милостта у Него е безмерна.

 

***

 

Невъзможно е всички да ни обичат. Но да ги обичаме ние е не само възможно, а и задължително!

 

***

 

Борбата с Църквата и Православието продължава от времето на нейното зараждане и ще съществува до последния ден от земния живот на света. И всички вярващи църковни хора — от мирянина и свещеника до иерарха – участват в тази борба за чистота на Православието, но всеки — на своето място и със свои средства.

 

 

Старецът Иоан Крестианкин (11.04.1910 – 05.02.2006)

 

“Старецът Иоан Крестианкин. Писма”, изд. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“