Житие и страдания на светия крал Стефан Дечански
Измежду сръбските владетели, прославени от Църквата, единствено светият крал Стефан Дечански е наречен великомъченик, заради множеството страдания, претърпени от него през земния му живот.
Той управлявал православната Сръбска държава през XIV век и още преди да се възкачи на престола, претърпял много скърби – клевети, гонение, слепота. Но не се отчаял и не възроптал. Ден и нощ се молел на Бога. И ето веднъж му се явил величествен мъж в архиерейска одежда. Лицето му сияело като слънце.
– Не скърби, Стефане! – тихо казал той. – Не бой се! Ето твоите очи са в моята длан и ти отново ще виждаш.
– Кой си ти, господине мой, че така се грижиш за мен? – кротко попитал Стефан.
– Аз съм Николай, епископ Мирликийски.
Но не веднага светецът върнал на Стефан зрението му, а едва след пет дълги години. През това време Стефан бил заточен в Цариградския манастир „Господ Вседържител“. Заради неговата кротост, всички го обикнали. Сам императорът започнал да посещава често манастира. С внимание и доверие изслушвал слепия юноша. А Стефан, за който Православната вяра била по-скъпа от всичко на света, го увещавал да изкорени лъжливите учения:
– Не бива царят на такъв голям православен народ да държи в него врагове – те трябва да бъдат прогонени като вълци, разкъсващи душите!
След пет години, в деня на свети Николай, Стефан заедно с всички монаси се молел в храма. Тогава пред него отново застанал свети Николай Чудотворец:
– Помниш ли как преди пет години ти казах, че ти отново ще виждаш? Нашият Господ Иисус Христос, Който изцели слепородения, ти връща зрението!
И прекръстил очите му. Изведнъж свети Стефан можел да вижда всички предмети наоколо. Дълго време не могъл да се съвземе от радост. Благодарил на Господа и на свети Николай от цялото си сърце.
През това време умрели хората, които го били наклеветили и заради които той претърпял толкова беди. И той безпрепятствено се върнал в родината си.
Изминали още три години и баща му – светият крал Милутин отишъл при Господа. Тогава на престола се възкачил Стефан. Десет години той управлявал Сърбия. Мирни и щастливи били тези години. И нито славата, нито богатството променили смирената му душа. Той бил милостив дори към враговете си.
В необикновено красива долина, богато оросявана от чистите води на река Бистрица, той построил славния Дечански манастир. Главния храм посветил на Възнесение Господне. В него осветил престол на свети Николай и въздигнал Николската църква в стените на манастира.
А после Господ дал на своя избраник Стефан още много пъти да пие от чашата на страданието. По-малкият му брат, желаейки да заеме престола, въстанал срещу него. А после против кроткия крал се опълчил и родният му син. Тогава свети Стефан безмерно се натъжил. В тази беда свети Николай му се явил за трети път и му казал:
– Стефане, приготви се за края на твоя земен живот – скоро ще трябва да застанеш пред Господа!
Ставайки от сън, светият крал Стефан се хвърлил на земята, благодарял на Бога и на вестителя за доброто преселение. Защото той винаги се стремял към това да остави земните смутове и в бъдеще да живее с Христа.
Той се опитал да спре непокорният си син, но младият престолонаследник с многочислена чуждоплеменна войска го нападнал, свалил баща си от престола и го изпратил на заточение, а после заповядал да го убият.
След седем години гробът на крал Стефан бил отворен. Пред очите на всички се открили нетленните му мощи. От тях се разнесло чудно благоухание. Те станали източник на изцеления – свидетелство, че Бог е прославил светия мъченик на небесата.
До днес чудотворните мощи на светия крал Стефан почиват в манастира Високи Дечани, където са и мощите на сестра му – света Елена.
„Да целуваме ръцете, по-благовонни от скъпоценен нард, що често се издигаха към Бога и винаги се простираха към бедните, защото когато се молеше и издигаше ръцете си, а и когато се отдаваше на умна молитва, ръцете му пак вършеха милостиня…
А ти ни наглеждай отгоре, о божествен и светъл воине, който отклоняваш Божия гняв, справедливо насочен срещу нас заради греховете ни, ти, пребогати, който с молитвите си и със своята сила прогонваш видимите и невидимите врагове! А в страшния ден на Съда, когато ще просияеш по-ярко от слънцето, ти ще ни събереш около себе си, нас, които се нарекохме стадо от твоята кошара и като ни покажеш на Съдията-Бог, ще отправиш оня блажен глас: „Ето ме мене и децата, що ми даде Бог!” Нему слава с безначалния Отец и с пресветия, благ и животворящ Дух – сега и в безкрайните векове. Амин!“
Григорий Цамблак
