Загубването на благодатта е за нас най-голямото нещастие

Дивната промяна, извършвана от благодатта, е била особено поразителна в живота на онези от светите хора, които са се обръщали към Бога след големи и тежки пороци, а подир покаянието си са се удостоявали с най-висши благодатни дарования. Ярки примери за това са св. Мария Египетска, св. Мойсей Мурин, св. Варвар разбойник.»

Такава благодатна промяна може да стане и с нас. «Тази промяна на нашата душа, като действие и проява на Светия Дух, е всъщност Царството Божие, за което Господ е казал: Царството Божие вътре във вас е (Лука 17:21)…

Обаче и дяволът много добре знае колко е ценно това изменение на човешката душа под въздействието на благодатта на Светия Дух. Знае също така, че то се извършва чрез Църквата. Затова вече две хиляди години той неистово се стреми да унищожи на земята Православната Църква.

***

Поради дяволските изкушения Божиите угодници са полагали особена грижа да придобият смирение. То е било тяхната най-отличителна черта. И колкото повече благодатни плодове е имало в живота им, с толкова по-голямо смирение са се украсявали те…

Това чувство на благоговение и страх — да не би да загубят полученото благодатно съвършенство, е било винаги присъщо на светите хора, защото те са знаели, че именно поради гордост денница (сатаната) се е лишил от благодатното си съвършенство и поради гордост са паднали първите хора. Ето защо преп. Макарий Египетски, като има предвид хората, достигнали благодатта в нейните съвършени прояви, казва: «И онези, които са вкусили Божията благодат и са станали вече причастници на Светия Дух, ако не бъдат бдителни, угасват и стават по-лоши, отколкото са били, когато са живеели в света.»

***

Всички наши грижи трябва да са насочени към съхраняването на благодатта, защото в тази благодат е цялото наше щастие и спасение. Без нея душата е мъртва, защото «чрез Светия Дух всяка душа се оживотворява». Загубването на тази благодат представлява за нас най-голямото нещастие.

Ето защо ние трябва да знаем заради какви грехове най-вече можем да отпаднем от благодатта на Светия Дух и да загинем. От Свещеното Писание научаваме, че такива грехове са гордостта (срв. 1 Петр. 5:5),… плътският разврат (Бит. 6:3) и… немилосърдието (Лука 12:45-46)».

***

Привеждайки в този дух и други светоотечески мисли, архиепископ Серафим прави следното важно напомняне: «Като употребяваме големи усилия на волята си за придобиване на Царството Божие, ние обаче не бива да се осланяме на своите трудове. Не бива да забравяме нито за миг, че процесът на разкриването в нас на Царството Божие, или кръщенската благодат, е невъзможен и немислим без Божията помощ, т. е. без същата тази благодат на Светия Дух. Ние трябва винаги да помним думите на Господа: Без Мене не можете да вършите нищо (Иоан. 15:5).

„Учението за благодатта на светия дух в творенията на архиепископ Серафим (Соболев)“, из словото, произнесено от архим. Серафим (Алексиев), по случай 100-годишнината от рождението на архиепископ Серафим, 1981 г.