Заради сълзите на сестрите сам ще протегна ръка от гроба

Последните години от живота си отец Виталий (Сидоренко) прекарал в Тбилиси. Много хора от цялата страна се обръщали към него за утеха и съвет. Нито един човек не си тръгвал неутешен. Той служел на всеки като на Самият Христос.

Малко преди смъртта си той написал следното завещание: „Обичайте ближния! И ще обикнете Христа. Обичайте оскърбителя и врага! И вратите на радостта ще се отворят за вас, и Възкръсналият Христос ще посрещне възкръсналата ви в любов душа. Това е всичко! Толкова малко Бог иска от нас! В това е нашият рай! Това е нашето Възкресение!”

Преди да умре, той казал, че му остават три дни живот. В деня преди смъртта си той внезапно дал знак с ръка да вдигнат щората на прозореца.

– Кого виждаш? – попитала го неговата килийница. Той с поглед посочил иконата на Пресвета Богородица.

Килийницата попитала:

– Дошла е Майката Божия?

Старецът кимнал с глава и заплакал. Батюшката казал, че по това време до него били починалите старци митрополит Зиновий, схиархимандритите Андроник (Лукаш) и Серафим (Романцов). Преди смъртта му връзката му с духовния невидим свят била постоянна. Но имало и друго. Създавало се впечатление, че старецът преживява някаква последна битка.

По време на опелото се случило чудо. Когато патриарх Илия прочел разрешителната молитва и дал текста на отеца, за да го сложи в ръката на отец Виталий, старецът сам разтворил дланта си и взел в своите ръце листа с молитвата. Свидетели на събитието били и други свещеници. Тогава някой си спомнил как няколко години преди смъртта си той казал: „Заради сълзите на сестрите сам ще протегна ръка от гроба“.