Защо да се грижим много за бъдещето?

Защо да се грижим много за бъдещето? Господ Бог ще устрои бъдещето ни по-добре, отколкото ние си мислим. Трябва да предаваме себе си на Неговата свята воля.

При всичките ти добродетели, ако помислиш за себе си, че си нещо, ето че си загинала. А по-добре си мисли : “Аз съм грешна и съм по-лоша от всички”.

Против хулните мисли трябва да казваш думите на Архангел Михаил, когато деница отпаднал: “Да стоим добре, да стоим със страх! Да не мислим нищо пред Сътворилия ни!”. Или: “Свят, свят, свят е Господ Саваот! Небето и земята са пълни с Твоята слава! да стоим добре, да стоим здраво за Господа!…”

Светите отци казват, че ако ни дойде лоша мисъл, тя е от дявола; тогава трябва по-скоро да се прекръстим и да кажем: “Господи, дай ми добра мисъл! Просвети душевното ми око!”.

Не бива да завиждате на добрите дела на другите. Трябва да гледате само своите недостатъци и да мислите за тях.; самоукорявайте се мислено: “Горко ми, че съм горда и не мога да се трудя!”.

Трябва да се боиш, да бягаш и да се пазиш от смъртните грехове, каквито са гордостта, непокорството, тщеславието, сребролюбието. Те се наричат смъртни, защото водят до дъното на ада.

Някои са отивали в затвор, други са носели тежки вериги, но това няма да се изисква от нас, а трябва да се смирим, да търпим, да имаме послушание – ето какво ще се изисква. Претърпяваш обидна дума – ето ги и веригите ти.

Господ ни наказва, понеже ни обича: Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове; защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема (Евр. 12:7, 6). А в какво се състои това наказание?  В допускане на изкушения. Когато те обидят, оскърбят, унижат, трябва да претърпиш всичко това и да се молиш: “Господи, дай ми търпение!”.

Когато се изповядвате, молете единствения Подател на блага: Господи, дай ми помисъл на изповядване на греховете ми! И когато свещеникът каже: “Прощавам и развързвам!”, в същия миг и на небето ви е простено и развързано.

Като стоиш пред Чашата на Причастието, имай в ума си мисълта към какво велико тайнство пристъпваш: Божественият огън освещава достойните и изгаря недостойните. Недостойно се причастяват онези, които пристъпват към тази Светиня без примирение.

Не живеем във време на гонения. Но не може да се каже, че и сега няма гонения. Има гонения от врага – ще представи в ума ни ту едно, ту друго, за да ни доведе до униние, до печал, отчаяние, за да ни откъсне по какъвто и да е начин от Бога; представя нещо, което изобщо не се е случвало, преувеличава, от маково семе прави планина. Трябва да търпим – Господ няма да ни изостави.

Господ Бог знае какво ни е нужно. Викайте към Него: Да бъде Твоята воля! Той говори към всички: Призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя (Пс. 49:15); призови, без да се съмняваш, с вяра.

Ето какво е добре да имаме в мисълта си: “Аз съм пръст. Дадено ми е само да погледам това премъдро здание – ще погледам и пак ще се превърна в пръст”

Защо да отлагате покаянието и да казвате: “Ще се покая след време”? Вместо това, веднага щом съгрешите, трябва да казвате: “Господи, помилуй ме, падналата”.

Едни грехове са всекидневни, а други – смъртни. За смъртен грях се изисква по-голямо покаяние. Ако се случи да се разсмееш, в същия час кажи: “Съгреших, Господи, прости”. Дошла е лоша мисъл – “Господи, отнеми от мене всички лукави помисли на този видим живот”. Случи се да излъжеш, – “Господи, прости съгрешението ми”. Светиите са имали плочки, на които са записвали греховете си и после са ги чели.

Но да се покаеш с намерението отново да започнеш да извършваш грехове – това е смъртен грях. Излишното упование на Бога без добри дела е смъртен грях. Трябва да молиш: “Не влизай в съд с Твоята рабиня”, а не – да мислиш: “Господ ще ме помилва”.

Необходимо е също и да поплачеш за греховете си. Някои сълзи са от огорчение. Те не са полезни, а са вредни. А такива – “Аз водя неизправен живот, мързелувам, обидчива съм, не мога да угодя на сестрите си, нямам толкова любов към Бога, че да Го възлюбя от цялата си душа, с цялото си сърце, с цялата си мисъл”, – тези сълзи са полезни и трябва да се молиш за тях. “Господи, дай ми сълзи и да помня смъртта”.

Не мислете, че след като сте попостили една седмица, вече сте достойна за Причастие. Не. Колкото и да постим, само постът не ни прави достойни за приемането на страшните и пречисти Тайни. Подготовката не се състои в това – да не пропускаме нито една служба, да не попадне олио върху лъжицата и да се въздържаме от храна. Необходимо е вътрешно очистване – да няма тщеславие, гордост, непокорност, да не задържаме лоша мисъл в душата си дори и за миг.

Който остава в ожесточение, не иска да поиска прошка от другите за тайни и явни оскърбления или прощава, но не от сърце – Господ се гневи на такива и причастяването им е за осъждане. А колкото по-често се причастяваме без злоба, след като сме се изповядали от чисто сърце, толкова по-добре. Вместо към Бога, ние се обръщаме с любов към временните неща. Изоставяме Бога и се прилепваме към творението – занимаваме мисълта си със суетни неща. Ако придобием пристрастие към храна, към облекло – това ще бъде идолопоклонство. А не бива да обичаме нищо повече от Бога. Старайте се да възлюбите само Бога и да се прилепите единствено към Него. Помнете, че в молитвата на шестия час четете: “Не давай да се отклонят сърцата ни към лукави думи или помисли, но с любовта Си пронизи душите ни!”.

Старецът Теофан (Соколов), игумен на Кирилово-Новоезерския манастир (1752-1832)