За благословения и блажен инат

Няма да ви говоря за биографията на този светител, защото можете да я прочетете в книгите, написани за него, а в днешно време те лесно могат да се намерят в интернет. Това, което искам да ви кажа е слово за неговата ревност. Именно този светител – свети Николай Мирликийски Чудотворец е участвал в Първия Вселенски Събор. Тогава, когато е осъдена Арианската ерес. И тогава свети Николай от ревност по Господа ударил шамар на Арий за неговото злочестие. Затова бил лишен от сан от другите отци на Събора, защото не подобава на архиерей да се държи така, макар и с неговите неприятели. Представете си епископ като мен да се размаха с ръце и да удря другите. Какво ще си помислите за него? Е, същото си помислили и за свети Николай и затова го лишили от сан. Но Пресвета Богородица и Господ Иисус Христос се явили на други отци, които участвали в Събора и Господ им казал: „Върнете сана на Николай, защото той направи това от ревност към Мене“.

Какво е ревност, братя и сестри? Ревност, с други думи, е благословен инат. Ако ние се инатим за нещо, това не е благословен инат. Когато се инатим на родителите си или се противим на някого, за да сме наопаки, ние се инатим. Но има един благословен и блажен инат. А това е да си инатлив в доброто. Когато някой прави добро, да упорства в него. Тази упоритост е дар Божий. Това открили отците от Първия Вселенски Събор и си казали: „Не сме достойни да му отнемем сана“ и му го върнали.

И затова го почитаме като епископ на Църквата Божия. Епископът, дори да пребивава на едно място, е епископ за цялата Църква. Санът, който нося като епископ, е признат навсякъде по света, същото е било и по времето на свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е живял осемнадесет века преди нас. Ето вече осемнадесет века се споменава името на този светител.  Осемнадесет века се молим на свети Николай за нашия просперитет, за ближните ни, за приятелите ни, за тези, които обичаме, а той винаги помага, защото знае човешката немощ. Той няма място като Пресвета Богородица, но пак има специално място от дясната страна на Бога Отца. Има възвишено място. Но преди това е преминал през всички степени, които ние сега преминаваме в живота. И ние преминаваме само някои от тях, а той е преминал всичките, за да стигне до тази мяра, при която човек от опита си става изкусен и знае как в тежка или не толкова тежка ситуация да помогне на хората.

Смисълът на помощта на Църквата не е само да ни избави от беди в този живот, който живеем и да ни бъде две години по-добре, смисълът е да се спасим, да наследим вечен живот. А ако това е смисълът, тогава при трудностите, за които споменахме, ще се молим на Бога, на свети Николай, но трябва да извървим и този път на трудностите и скърбите. Не пътят на лесните неща.

Ето на това ни учи дълбокото и широко учение на Църквата. Защото Църквата не е от вчера, тя съществува от векове и съдържа цялата мъдрост в себе си. Както четем в паримиите: „Мъдростта е в Църквата“. Но това не е просто мъдрост, която посочва как човек да постъпва мъдро в живота, а мъдрост, с която да се спасим. А какво значи да се спасим? Да имаме живот вечен. Ние трябва да жадуваме вечния живот. Това е главното. Трябва да копнеем за него. Защото другото ще дойде, но и ще премине, а вечният живот е вечен, той няма да премине. Ето тази вечност желаем. Затова идваме в църквата, защото никой друг не може да ни подари тази вечност. Само Църквата може да ни я даде. Защото в нея пребивава Господ, Господ пребивава и в светиите. И те са Църквата.

И по тяхно време, и преди осемнадесет века, по времето на свети Николай Мирликийски Чудотворец, те са отивали на църква също както вие идвате сега. Стояли са и са слушали благочинно в храма. Затова този светец е станал дълбок и широк, затова неговото име не може да загасне толкова векове. Защото човек, който има Бога, расте в Бога и преминава от слава в слава. Господ го удостоява с това.

Ето защо, братя и сестри, нека винаги да се трудим името на свети Николай да ни бъде за похвала, защото свети Николай го заслужава. Той е наш пътеводител. Тропарът, който пеем и днес, и утре, и винаги, когато го славим, ще пеем този тропар, гласи: „Правило на вярата и образ на кротостта“. „Правило на вярата“, защото е пазил вярата, но защо „образ на кротостта“? След като е ударил шамар на Арий, каква кротост е показал? – Едно е кротост, а друго е ревност. Кроткият, мирен човек е кротък докато не го разсърдиш по отношение на вярата, докато не му наговориш неща, противни на вярата. А те будят неговата ревност. Такъв е примерът със свети Николай Мирликийски Чудотворец. Нека той ви бъде помощник през всички дни на живота ви, да ви пази, да ви показва пътя, да ви защитава по Божията милост през всички векове. Амин.

Митрополит Крушевски и Демирхисарски Йован

19.12. 2023 г.