За бомбардировките на НАТО

Когато бомбардираха, не съм и помисляла да напусна манастира. И какво направих? Питам владиката: „Благословете на непрестанна молитва“… И той отреди да се чете молитва през всички тези дни… Когато падаха бомбите, разрушиха къщата, запалиха я и там имаше един човек, който слава Богу не загина. Ако аз съм игумения и се случи нещо лошо на манастира, ще съм виновна аз. И се боях, когато падна бомбата, че този човек ще пострада, но той не пострада…

През нощта не спяхме, а и как да спим?!… Тресе се земята, човече! Не съм помисляла да оставя манастира. А владиката ни каза да не спим всички на едно място, но на две-три места. И се сменяхме… Незнам колко траяха бомбардировките. Някой каза 70 дена, без прекъсване.

Така ми дойде, така реших да направя, за да направи нещо и Господ… и тук седи онзи (военен от НАТО) – знаете, как се наричаше – онзи, който бомбардираше. Свалиха завесата, той седи тук, а аз и Теодора сме направили баница, много хубава баница знаем да правим. И аз съм клекнала, макар да ме боляха колената… И го питам, а тя превежда: „Какво казва Клинтън? Докога ще бомбардирате? Можем ли да помолим Клинтън да не бомбардира? Въобще да не бомбардира?“ А той казва: „Клинтън е човек, който е неумолим. Ако е решил да бомбардира, това е!“ „Добре, – казвам – ами манастира?“ Той стана да погледне. „Манастирът Грачаница и околността няма да пострадат!“

Това ми легна на душата. А самолетът минаваше точно над нас и в двора падаха парчета от бомбите. Беше страшно!…

Майка Ефросиния, игумения на манастира Грачаница