За да има с какво да излезем пред Господа

Няма да удължавам проповедта… Някои са свикнали да идват около времето на Светото Причастие, за да я чуят. Но мястото на проповедта и тълкуването на Божието слово е тук (след Евангелието)… Пък който дошъл, дошъл, който слушал, слушал.

Днес Евангелието е кратко, но е много богато като съдържание. На едно място* в Евангелието се казва да не наричаш брата си „безумник“. А тук, на този човек, на когото нивата родила много и той искал да съгради по-големи житници, Господ казва: „Безумнико!“. Безумник е, който няма ум, по-зле и от луд човек. Защо Господ се обърнал към него така? Някой ще каже, че всеки би направил същото, ако нивата му роди много – ще съгради по-големи житници и ще складира, и ще продава цяла година. Безумието е в думите, които чуваме от този човек. „Радвай се, душо, имаш много блага, за много години да се веселиш!“

Днес е модерно да се говори за идентичност. Особено в нашата страна ние сме я губили и придобивали многократно. Но това, което четем в днешното Евангелие, е различно. Да поставиш нещо като най-важно за себе си. Ако поставиш като най-важни богатството и удоволствията, ти наистина си безумен. Колко хора днес свързват идентичността си с материалното богатство. Работят от сутрин до вечер и никой не може да каже, че не са трудолюбиви. Но какво поставят на първо място? – Бог и вечния живот или живота в този свят, и особено живот в богатство и разкош? И сто години да ни се дадат да живеем тук, те ще минат бързо, като един ден. И за какво ще ни е тогава богатството, за което сме дали целия си живот? Тогава, коя идентичност е по-важна от всяка друга? – Вярата и животът в Бога. Другото са втора, трета, четвърта, пета идентичност.

Кое трябва да е на първо място в живота ни? – Господ. Ако Го поставим на второ или на следващо място, ние сме изгубили всичко. Нашата идентичност ще е като на този човек от Евангелието. Тогава няма да има с какво да излезем пред Господа. Докато, ако живеем за Бога, а не за себе си, за своя егоизъм, тогава Господ ще ни даде цялото богатство, приготвено за Неговите наследници. Ако пък сме наследници на нашия Господ, то в този свят към материалното, трябва да се отнасяме само като домакини и разпоредители. Да постъпваме отговорно…

Ние, църковните хора също имаме дълг да пренесем това, което сме събрали в храма, на ближните си. И те, не насила, но по свободната си воля да приемат живота по Бога…

А на тези, които идват в края на Литургията, ще  кажем да идват в началото, за да тръгнем заедно на това Божествено пътуване, което извършваме на всяка служба. Нека за нас няма нищо по-важно от нашия Бог, Който ни се яви в Троица. Ако имаме това, няма от какво да се плашим. В живота има тежки моменти, нека има, но Господ ще бъде с нас.

Митрополит Крушевски и Демирхисарски Йован

*Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: “рака”, виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: “безумнико”, виновен ще бъде за геената огнена (Мат. 5:22).