За да почувстваме истински Пасха
За да почувстваме истински Пасха и да видим наистина светлината на Божественото Възкресение, е необходимо да очистим чувствата си от всяко страстно движение: «Очистим чувствия, и узрим в непреступнем свете Воскресения Христа блистающася и радостию гласяща», казва песнопевецът.
Ако сърцето не е очистено и освободено от отвратителния егоизъм и високомерно разположение, ако в него не се посели Христовото смирение, очите на душата не виждат светлината на Възкресението и човешкото сърце не я усеща. Христос ни е указал пътя на очистването: поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си. Ако не смирим помислите си, ако не преклоним глава, ако не повярваме твърдо, че ние сме нищо, че всеки от нас е последният човек, най-грешният, за когото е приготвен адът, няма да изпитаме особената радост на Светото Възкресение, няма да можем да се удостоим да празнуваме тайно в дълбините на сърцето си Христовата Пасха.
Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа. Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат. Бог чува молитвата на смирените. Само чрез смирение сърцето се очиства до дълбини. Всяка добродетел, всяко напрежение, всяко усилие има за цел очистването на сърцето, но смирението е най-действеното лекарство. Христос преклони Небесата и слезе на земята. Той слезе на земята, преклони Се, смири Се, дойде при нас като Човек, макар че Той е Богочовек: и Бог, и Човек!
Ние, хората, и първо аз, не се прекланяме пред Господа, не смиряваме помислите си, защото в нас има гордост. Въпреки че се подвизаваме да преодолеем страстното си състояние, веднага щом си помислим, че „усещаме смирение“, отново у нас възниква гордост. Няма значение дали защото сме почувствали нещо в молитвата, или сме казали нещо хубаво, или сме постигнали нещо. Жилото на гордостта и тщеславието ни поразяват и мислим, че сме постигнали нещо добродетелно.
Някакъв брат страдал от помисли на гордост. Той отишъл при един велик старец и му казал:
– Отче, чувствам се горд, от това, че се подвизавам и не мога да победя този помисъл. Какво да направя?
А братът действително се подвизавал. Старецът му отговорил така:
– Чедо, ти ли сътвори небето и земята?
– Не. Какво говориш, отче!
– Онзи, Който е създал небето и земята, Който е създал духовния свят на Ангелите и Горното Царство, Който по Своя заповед е привел вселената от нищото към битие, нарича Себе Си “смирен и кротък“. А ти с какво се гордееш? Ти – глина, земен, грешен, страстен човек, богато облагодетелстван от Бога, мислиш, че правиш нещо важно!!! Той, Който се прекланяйки Се, умиваше нозете на учениците Си, понасяше издевателства, присмех, ругатни от толкова много хора! Той, Който можеше с един замах да върне всичко съществуващо в състояние на небитие, виждаме гол на Кръста да умира заради любовта Си към нас. Той не изрече нито дума в смирението Си, не отвори устата Си, а ние, хората, вдигаме глава и си въобразяваме, че сме нещо!
Братът се вслушал в тези мъдри съвети, смирил се и се върнал в килията си, като получил голяма полза.
Човешкият ум лесно се замърсява и лесно се очиства. Сърцето, от друга страна, е трудно да се очисти, но и трудно да се замърси. Сърцето е цяло пронизано от корените на страстите. Корените на всички страсти са именно в сърцето. Ето защо всички ние изпитваме болка, когато Бог, Който иска да спаси човека и ненавижда смъртта на душата му, от време на време хваща корените на страстите и се опитва да ги изтръгне от сърцето като с духовна пинсета, за да може човекът да се освободи от страстното си състояние и да изпита радостта от Божественото Възкресение.
Изкушенията, скърбите, огорченията, които идват от дявола или от хората, или които са предизвикани от света, който носим в себе си, са все лекарства, изпратени от Божия Промисъл, за да ни върнат загубеното душевно здраве. Душевното и сърдечното здраве представлява безстрастие, безгрешност, то е истинската святост, която ще премине с нас в другия свят.
Как да разберем, че страдаме от егоизъм? Ами така, когато някой брат ни каже обидна дума или когато някой старец, духовен отец – наставник, поставен от Бога, за да ни възпитава безстрастие – когато този човек ти направи забележка и ти почувстваш смущение, възмущение, горчивина, скръб, тежест, тревога, раздразнение, тогава познай по това степента на егоизма, който живее в теб, неговата дълбочина, ширина, обхват. Ако човек е смирен, той приема думата, порицанието и упрека. Ако няма сили да се зарадва вътрешно, че е бил удостоен с честта да получи лекарство или, по-добре казано, че му е дадена възможност да установи наличието на егоизъм в себе си, нека поне се стреми да го направи.
Скитските отци, които живеели в славните дни на разцвета на монашеството, веднъж намислили да изпитат авва Мойсей Мурин, за да видят дали притежава смирение и кротост и каква степен на безстрастие е достигнал. Авва Мойсей бил удостоен със свещенически сан. Един ден, когато той влязъл в олтара и започнал да се облича и подготвя за службата, отците му казали:
– Какво си забравил тук, чернокож! Ти не си достоен да стъпиш на това място! Махай се оттук!
Авва Мойсей замълчал и напуснал олтара. Няколко дни по-късно същото нещо се повторило. Първия път, когато мълчал, той потиснал възмущението си. Втория път се почувствал свободен от него и дори осъдил сам себе си, като казал:
– Вярно е! Целият съм черен: тялото ми е черно, кожата ми е черна и душата ми е черна. Аз не съм достоен за свещенство, не съм достоен да вляза в олтара, както правилно казаха отците.
Братята, които го чакали на изхода на храма, попитали:
– Авва, не се ли смути от нашите думи?
– Първия път, братя, се смутих, но потиснах възмущението в себе си. Втория път нямаше възмущение – Бог ми помогна: аз замълчах и се самоосъдих; всъщност видях, че наистина е така, както казахте.
Светите отци казват, че първото състояние се нарича безгневие, а второто – кротост. Ако в такъв случай видим, че душата и сърцето ни са възмущават, то от това трябва да разберем, че сме заразени от егоизъм и е необходимо да положим усилия чрез молитва, чрез обръщане към Бога да ни даде сили да преодолеем възмущението на гордостта, имайки за пример Самия Христос: поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си. А когато видим в себе си негодувание и буря от егоизъм, когато се появят нелепи помисли, се обръщаме към самоукорението, за да осъдим сами себе си. Защо да се възмущаваме? Защо да слушаме помислите? За какво говорят гневът, раздразнението и помислите? Само за това, че в нас има егоизъм!
И така, ти, мерзък звяр, живееш в мен! Кога ще те унищожа!? Кога наистина ще се опълча срещу теб, кога ще взема духовния меч – Божието Слово, примера на Христос – за да умъртвя теб, този страшен звяр?! В часа на смъртта ни този звяр ще се яви пред нас и с гласа на съвестта си ще ни упрекне, че не сме се борили и не сме го победили по нужния начин в нужното време. Цялото зло в живота ни идва от този мерзък егоизъм.
Нека изследваме себе си и тогава ще видим, че във всички наши житейски прояви, в мотивите ни, в тяхното начало и в техните дълбини се крие егоизъм. Нека да осъдим сами себе си, да паднем и да признаем, че не сме нищо повече от глина и пръст! Пръстта е потъпкана от хората, създадени от пръстта. Бог, Божествен по природа, Се е смирил! А ние, които по природа сме нищожни, надигаме глава: „Аз и никой друг!“ Ако не сме облагодетелствани в нещо, нашият звяр се възмущава и започва безкрайна поредица от „защо“: „Защо не аз?“ Именно този „аз“ трябва да смирим…
«Воскресение Христово видевше» – казваме тези думи, но дали наистина виждаме и усещаме чудото на Пасха? Не! Аз лично не го виждам и усещам! А кога ще го видим? – Не и докато не се очистим!
Нека се борим срещу егоизма, въоръжавайки се с молитва. Нека молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ не прекъсва, ако е възможно, дори и през нощта. Тялото без душа се разлага, започва да излъчва зловоние, превръща се в източник на замърсяване. Същото се случва и с душата, когато в нея няма молитва. Нека винаги да държим пред мисления си взор задачата да унищожим този звяр, който живее в нас, нашия егоизъм, и да се молим постоянно. Нека разливаме благоуханието на молитвата в нашия малък Божий храм, който е тялото и душата на човека. Нека прославяме Светия Бог с тялото и духа си.
Необходим е подвиг! И първите, които трябва да се заемат с този подвиг, трябва да са началстващите. Ние трябва да даваме добър пример, а другите да да се подвизават, гледайки на нас, за да може цялото братство да се удостои да празнува вечната и безконечна Пасха на нашето спасение в другия свят, във вечния живот, във Горния Иерусалим, в непристъпната Светлина, в пресветлата Светлина, в безкрайната Божия радост, където Ангелите предстоят и с песнопения непрестанно и вечно прославят Бога в Троица! Амин.
Старецът Ефрем Светогорец, Изкуството на спасението. Беседи. Том I (част от проповедта)