За изнамирането на славянската писменост

Никой в Цариград не можел да се съмнява в православието на Константин, ученик и приятел на ултраправославния Фотий и царския пратеник при сарацини и хазари за защита на православната вяра! Затова и императорът му гласувал пълно доверие и му разрешил да създаде писменост за моравските славяни… С молитва и прилежание, в което, според житиеписеца, участвували и негови верни сътрудници, той в уединение заработил над славянските писмена.

Връзката между Фотий и Константин се отразила благотворно върху изграждането на православния мироглед на Константин, тъй че той, особено след току-що преодоляната и дълго раздрусваща империята иконоборческа ерес, е могъл да помага за разчистването на последните ù остатъци, както и да отстоява по-късно, по примера на Фотия, православното учение срещу нововъведенията на латинския Запад.

За изнамирането на славянската писменост четем следното: „С никого, освен с брата си, философът не бил споделял съкровената си мисъл —да създаде славянска писменост за непросветените славянски маси…“ По повод поканата да отиде мисионер сред славяните в Моравия той споделил това си желание с пред император Михаила III и поставил условие: “Ще отида с радост там, ако имат букви (следователно и книги) на своя език… Той  и  брат  му  Методий първи започват да превеждат на славянски свещените книги и богослужебните последования и то, както основателно се предполага, на езика на българските славяни, понеже тоя език те са усвоили  в  Солун  още  вкъщи  като  деца… 855 г. Черноризец Храбър обявява за година на изнамирането на славянската азбука.

За него, обичащия православната  вяра  и познаващия пагубността на еретичеството, е било основна грижа —славяните да се приобщят към Православието. На тая цел, както и на целта да се просветят неуките еднокръвни братя, той подчинил изнамирането на славянските букви. За него е било съвсем ясно, че без писменост истинското  учение  лесно  може  да  се  изопачи,  докато  написаното учение  остава  твърдо  и неизменно…

Известно е отношението на западната църква от това време към въпроса за Filioque. Западните духовници в България от 866 г. разпространявали четенето на Символа на вярата с прибавката Filioque. Папа Николай I силно покровителствувал това учение, и само патриарх Фотий го изобличавал като лъжеучение.

Св. Константин-Кирил Философ съставил бележитото си “Написание за правата вяра”, където заострено изповеднически изразил убеждението си, че Св. Дух изхожда само от Отца. Знае се, че тази прочута формула, която по-късно ще защищава с такава свещена ревност на Флорентинския събор (1439 г.) от св. Марк Ефески, е изказана за първи път от св. Фотий и изкована от него като оръжие против ереста Filioque. Св. Константин Философ, който бил запознат с богословските трудове на патриарх Фотий, я възприел и ето, дръзновено я изповядал в Рим пред самия папа! По-голямо доказателство от това за верността на св. Константина Философа и неговия единомислен брат към св. Православие не може да има.

По труда на архимандрит Серафим (Алексиев), „Църковно-мисионерското дело на Константин Философ — св. Кирил“