Загубата на благодатта е най-лошата от всички загуби

Сърцето на преподобни Партений (Киевски) горяло от любов към Бога. Веднъж, още по време на училищната ваканция, след като прекарал нощта на път за дома, той погледнал към откритото небе и почувствал необяснима радост в сърцето си, а след това видял над себе си да се носи белоснежен гълъб, който се издигал и спускал, но не се отклонявал настрани; на разсъмване гълъбът не отлетял, а станал невидим. “Оттогава в сърцето си почувствах някаква сладост и желание за нещо нетукашно, извън този свят”, така че нищо земно вече не го привличало.

Единствена украса в килията му били Разпятие и икона на Пресвета Богородица. Той се посвещавал все повече на молитва и преписване на светоотечески творения, особено на преподобния Исаак Сирин.

През 1830 г. бил ръкоположен за иеромонах, а малко по-късно е назначен за изповедник на Лаврата. Освен монаси, той трябвало да приема и много миряни. Гледайки със скръб греховете на хората, които идвали при него, той се опълчвал преди всичко срещу самия грях и молейки се с болка на душата за тези, които се разкайвали, не приписвал греховността на човека и съзнателното му намерение да се греши, а на изконния враг на нашето спасение.

Преподобният живеел в тясна килия, която наподобявала пещера. Единственият прозорец в нея бил закрит от икона на Божията Майка, пред която горяло неугасващо кандило. Той казвал: „За какво ми е чувствена светлина? Тя, Пречистата, е светлината на моите очи и душа.“ Често се оттеглял в гората в Голосеевската пустиня за уединена молитва, а близо до килията приготвил собствения си гроб, подобно на преп. Серафим Саровски.

През последните 17 години от живота си свети Партений ежедневно отслужвал света Божествена Литургия. Присъстващите на литургията били обзети от дълбоко умиление. Изтъняла от пости и бдения, плътта на светия старец станала сякаш прозрачна и той напомнял на ангел, който пеел хвалебствени песни на Бога. Често му се явявали свети Йоан Златоуст, св. архангел Михаил и свети Йоан Кръстител, и Сам Христос го укрепвал в благочестивата му ревност към светата Евхаристия.

Когато поради болест свети Партений вече не можел да служи сам, той прекарал последната година от живота си, като всеки ден идвал на църква и се причастявал. Преподобният починал в мир през 1855 г., на Велики петък, който през същата година съвпаднал с празника Благовещение.

В молитвата, която преп. Партений повтарял всеки ден и която се е превърнала в съкровище на православното благочестие, се съдържат следните думи: „Господи! Отнеми от мен празността на духа, която погубва времето; суетата на мислите, която пречи на Твоето присъствие и отвлича вниманието ми в молитвата; ако, докато се моля, се отклонявам от Теб чрез мислите си, помогни ми, това бъде счетено за неволно, и като отвръщам ума, да не отвръщам сърцето си от Теб…“

Изречения

Загубата на благодатта е най-лошата от всички загуби.

Колкото по-близо си до Бога, толкова по-яростно ще те нападне врагът.

Никога не трябва да следваме мислите си, дори да са добри, а да ги проверяваме своевременно.

Трябва да предадем по-висшите пътища на самия Бог, следвайки напътствията на нашия отец и наставник.

Нашите желания и намерения са разпръснати като прах. Затова трябва да се предадем на волята на нашия Водач.

От уединението произтича неописуема полза.

Който има страх Божий, за него няма нито скръб, нито радост на земята.

За да избегнете смущението и да запазите молитвения дух, избягвайте всякакви разговори и посещения, предпочитайте уединението пред всичко и по-често размишлявайте за смъртта.

Идването на Светия Дух ще унищожи всички страсти.

Честта, която идва от хората, трябва да бъде възненавидяна от душата, която търси спасение и познава своята немощ.

За да постигнеш съвършена чистота, не изпитвай привързаност, дори и духовна, нито към човек,нито към вещ, обичай всекиго с любов съвършена, както самия себе си, но без пристрастие, т.е. не желай присъствието или виждането на любимия човек и не се услаждай от мисълта за него.

Който сам не е достигнал мярката на съвършенството и започне да поучава другите, унищожава това, което е имал.

Ще стане само това, което Господ е определил.

Правете всичко противно на желанието на плътта: ако искате да легнете по-удобно, принудете се да направите обратното; ако искате да се облегнете назад, седейки, въздържайте се; и така нататък във всичко.

Необходимо е да подтиквате себе си дори да не искате към молитва и добротворство.

За да приемем Светия Дух, е необходимо да изтощим плътта: дай плът и приеми Духа.

Всяка благословена душа е проста, справедлива, милостива, добра, не горделива, незлобна, самоконтролираща се и богобоязлива.

Злото се прикрепя към нас като заразна болест. С какъвто общуваш често – с езичник, с клеветник, – и ти неусетно ще паднеш в същите пороци. И обратно, общувайки с духовен и молитвен човек – същите добродетели ще се прелеят в теб.

Човек, който е нечист и страстен, и вещите му са замърсени със страсти; не ги докосвай, не ги използвай.

Не трябва да разказваш на другите за своите подвизи и молитвено правило. Макар и да не е поради тщеславие, дарът, който си открил, ще ти бъде отнет.

Монахът трябва да живее сам, а другият с него е Господ. Монахът обича всички хора, но бидейки с тях, изпитва липса, защото те го отделят от Бога.

Без молитва човек не може да понесе уединението, без уединение не може да си придобие молитвата. Истинската молитва е тази, която е вкоренена в душата и се извършва духом.

Никой никога не се е връщал в килията си такъв, какъвто я е напуснал.

Светците се усъвършенстват чрез скръбта.

С Бог е хубаво навсякъде, но без Него е много скучно и в рая, и в ада.

Четенето на псалмите укротява страстите, а четенето на Евангелието опалва тръните на греховете ни, защото Божието слово е “огън, който изпепелява”. Веднъж в продължение на четиридесет дни четях Евангелието за спасението на една душа, която ми беше сторила добро, и тогава видях в съня си поле, покрито с тръни. Изведнъж от небето падна огън, който изгори тръните, покрили полето, и полето остана чисто. Объркан от това видение, чувам глас, който казва: “Тръните, които покриваха полето, са греховете на душата, която ти благотвори; огънят, който ги погълна, е Божието слово, което ти чете за нея.

Четете Евангелията за Страстната седмица, когато имате време, особено по време на скръб.

Мълчанието събира, а говоренето разпилява.

Божието благословение да бъде над теб, духовно чедо мое, покрова на Божията Майка и помощта на чудотворците Печерски.

Напътствия

Крайно опасно е да следваме собствените си мисли и разсъждения в делото на спасението. Нашият ум е ограничено око на плътта, което може да вижда и разпределя само външни и материални неща; но ние трябва да предадем висшите пътища на Самия Бог чрез нашия отец и наставник и да следваме неговата преценка във всичко.

Нашата човешка воля е само да желаем доброто и да търсим средства за неговото осъществяване, но Извършителят и Завършителят на всяко добро нещо е Бог, а злото е от нас.

Пазете се да не осъждате ближния си, а за да не изпаднете в това изкушение на езика, не гледайте на действията на другите.

Човек с всичките си усилия, без помощта на Бога, не може да се разпорежда нито с външния си живот, нито със състоянието на душата си. Без Бога не можеш и прага да преминеш.

Нищетата и нестяжанието подготвят големи съкровища за душата.

От уединението има неизразима полза, но молитвата трябва да е неразделна от него.

Гневът, тщеславието или високоумието и осъждането на ближния прогонват благодатта на Светия Дух.

Чистотата на тялото и ума може да бъде постигната само чрез молитва и стремеж на ума към Бога; идването на Светия Дух ще унищожи всички страсти.

Опазването на телесната чистота трябва да бъде придружено от опазване чистотата на мислите.

https://pravoslavie.ru/60645.html