
Кръщението е Тайнство, при което вярващият, чрез трикратно потапяне на тялото във водата, с
призоваване на Бога Отца и Сина и Светия Дух, умира за плътския живот, греховния, и се възражда от Дух
Светий за живот духовен, свят. Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие (Иоан. 3:5).
Кръщението е започнало по следния начин. Първо на река Йордан Пророкът и Предтечата на Спасителя Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него,
сиреч, в Христа Иисуса (Деян. 19, 4). След това Иисус Христос със Своя пример осветил Кръщението, като
го приел от Иоан. Накрая, след Своето възкресение Той дал на апостолите тържествена заповед: идете,
научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мат. 28:19).
Най-важното в свещенодействието на кръщението е трикратното потапяне във водата с признасяне на думите: Кръщава се Божият раб (името) в името на Отца и Сина и Светия Дух (мат. 29:19).
От този, който желае да приеме Кръщение, се изискват покаяние и вяра. Поради което и се чете преди кръщението Символът на вярата. Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете (Деян. 2:38). Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен. (Марк. 16:16).
Децата се кръщават въз основа на вярата на родителите и възприемниците, които при това са задължени да ги научат на вярата, когато те пораснат.
От Свещеното Писание може да се докаже защо трябва да се кръщават (именно) децата. Във време на Ветхия Завет обрязването се извършвало над осемдневните деца; кръщението пък в Новия Завет заема мястото на обрязването, следователно кръщението трябва да се извършва и над децата.
Това, че Кръщението се извършва вместо обрязването е видно от следните думи на апостола към верните: в Него сте и обрязани чрез неръкотворно обрязване, като съблякохте греховното тяло на плътта, чрез обрязването Христово, като се погребахте с Него в кръщението (Кол. 2:11, 12).
При кръщението има възприемници, за да поръчителстват пред Църквата за вярата на кръщаемия, и след кръщението да го приемат под своя грижа за утвърдяването му във вярата (вж. Дион. Ареоп. За църк. иерарх. Гл. 2).
Над кръщаемия се чете заклинателна молитва, за да се прогони от него дяволът, който от времето на Адамовия грях получил достъп до човеците и някаква власт над тях, като над свои пленници и роби. Св. апостол Павел казва, че всички човеци, извън благодатта, живеят според живота на тоя свят, съгласно с княза на въздушната област, сиреч на духа, който сега действува в синовете на неверието (Еф. 2:2).
Силата на заклинанието се аключава в името на Иисуса Христа, призовавано с молитва и вяра. Господ Иисус Христос дал на вярващите това обещание: с името Ми ще изгонват бесове (Марк. 16:17).
Употребяваният при този и други случаи знак на кръста има същата сила, каквото има името на разпнатия Иисуса Христа, с вяра произнесено чрез движението на устата, същото е и знакът на кръста, извършен с вяра чрез движение на ръката, или представен по друг някакъв начин.
Свети Кирил Иерусалимски пише: да не се срамуваме да изповядваме Разпнатия, със смелост да изобразяваме чрез ръка знака на кръста върху челото и над всичко: над хляба, който ядем, над чашата, от която пием; да го изобразяваме при влизане, при излизане, когато лягаме да спим и ставаме, когато се намираме на пътя и почиваме. Той е велико предпазване, давано на бедните в дар и на слабите без труд, тъй като е Божия благодат, знак за верните и страх за злите духове (Огласит. Поуч. 13:36).
Употребяването на кръстния знак води началото си от самите апостолски времена (виж. Дион. Ареоп. За църк. иерарх. гл. 2 и 5. Тертул. За вен. гл. 3; За възкресен. гл. 8).
Бялата дреха, в която се обличат след кръщението, обозначава чистотата на душата и християнския живот.
На кръщаемия кръст се възлага кръст за видима представа и постоянно напомняне на Христовата заповед: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста и Ме последва (Мат. 16:24).
Ходенето на кръщаемия около купела със светилника обозначава духовната радост, съединена с духовната просвета.
В Символа на вярата се заповядва да се признава едно Кръщение. Това трябва да се разбира така, че кръщението не се повтаря.
Кръщението не се повтаря, защото то е духовно рождение; човек се ражда веднъж, поради което и се кръщава веднъж.
Тези, които грешат след кръщението са по-виновни за своите грехове, отколкото некръстените за своите, защото са имали от Бога особена помощ за доброто и са я отхвърлили.
Защото, след като са избягнали световните скверности чрез познаване Господа и Спасителя нашего
Иисуса Христа, ако пак се заплетат в тях и бъдат победени, то за такива последното състояние бива
по-лошо от първото (2 Петр. 2:20).
Но и за съгрешилите след Кръщението има средство да получат опрощение на греховете – това е покаянието.
Светител Филарет, “Пространен християнски катехизис на Православната Църква”