За познанието на своята немощ

Подвизавай се, чедо мое, с добрия подвиг (1 Тим. 6:12). Не бой се, пробивай си път, когато отчаянието те обкръжи. Бог избра немощните и неставащите за нищо, за да посрами онези, които се считат за здрави и полезни (виж: 1 Кор. 1:25-28). В немощните създания Божията сила се проявява по-ярко и по- забележимо и това ни подтиква към неволно смирение и издигане към Бога на благоухания тамян на безгранична благодарност и признателност!

Бог те е възлюбил силно, чедото ми. Затова пребъдвай със смирение в Божиите обятия, за да се увеличава в теб радостта от богообщението.

Пази се от духа на самопревъзнасяне. Не мисли, че притежаваш нещо, което липсва в другите, тъй като Светият Дух разпределя даровете Си между всички така, както иска. В един човек Той се проявява като любов, в друг – като благоразумие, в трети – като познание, в четвърти – като голям страх Божий. Това е един и същ Дух. Следователно всички участват в Светия Дух не според мярата на делата, а според мярата на смирението!

Нищо друго не може без усилия да ни направи синове Божии, както познанието на своята немощ и на Божието величие. Дело без смирение е като документ без печат. Когато то се приобщи към смирението, тогава вече става значимо.

Бог търси неставащи за нищо души: „Тръгнете по стъгди и улици и убедете всички, които намерите – бедни, сакати, болни и слепи да напълнят дома Ми. А поканените, считани за безупречни, няма да вкусят от вечерята” (виж: Лук. 14:21-24).

Колко голяма е радостта за това, че и ние заради нашата немощ сме избрани заедно с тези ненужни хора, че и нас е поканил Той в дома си, за да ни направи Свои придворни и приятели, та да чуваме във вътрешната стаичка на сърцето си божествените гласове на небесните безплътни сили!…

Старецът Ефрем Светогорец, „Отечески съвети“
Изд. „Православно Отечество“