Какъв съвет бихте дали на поклонниците

— През последните години, отче, вие много пътувате, били сте навсякъде: при Гроба Господен, на Афон, в руските манастири. Извлекли ли сте нещо ново от тези пътувания? И въобще, кой и доколко може да се отдаде на поклоннически пътувания? Някои изоставят всичко, за да посетят светите места.

— Аз ще кажа нещо съвсем друго. Когато преподобни Серафим наредил да изкопаят канавката около Дивеевския манастир, той казал: който не може да отиде в Йерусалим или на Атон, нека обиколи тази канавка и прочете 150 пъти „Богородице Дево, радуйся!..” — Тук ти е и Йерусалим, и Атон, и Киев. Защо ми се прииска тази година да отида отново в Гърция? Оттам получих необикновена любов от старицата игуменка Никодима. Колко благодатно е всичко в манастира им! В руските манастири не съм срещал такава любов и нежност, с каквато ни прие майка Никодима в своя манастир. Това дори не може да се опише. А какъв е старецът Емилиан! Господи, манастирът е наистина прозорец към небето. Ето така трябва да живеят и нашите игуменки. А често, когато дойдеш, игуменката дори не иска да посрещне поклонниците, да поговори с тях, да ги нагости. Това не е само при нас, в Русия, в Гърция също се случва: предлагат вода и лукум – и това е всичко…

— Но без поклонници манастирът ще се справя трудно! И свещениците понякога забравят, че без енориаши няма да имат препитание.

— Правилно. Ето и отец Йоан от Гърция призовава манастирите да бъдат подслон за вярващите. „Всичко наше е ваше! — казва той на поклонниците. — Всичкото ви богатство е тук, в манастирите. Това не е наше, а Божие.“ Така постъпват сестрите там. Те са 130 на брой и всички са истински деви Христови. И как само пееха! И на гръцки, и на славянски… Неизразима радост е да ги слушаш, сякаш ангели са слезли от небето!

— Все пак какъв съвет бихте дали на поклонниците?

— Съветът е следният: да вземат от поклонничеството всичко най-хубаво, най-светло. А всички тъмни страни – както казах за празната супа – приемете и тях. Помнете: който ви подаде чаша вода, той няма да изгуби наградата си. По време на изкачването на планината Синай и после, в Йерусалим, — колко се радвахме, когато някой ни подадеше да пием вода!

☀️ Старецът Йоан (Миронов)