За работата на празници

Една шивачка от Белград се занимавала с шиене на войнишки ризи. Веднъж имала много да шие и се хванала да работи в деня на Света Троица. Шиела бързо и ушила много. След празника, когато трябвало да занесе ризите, тя погледнала и видяла, че всичко е ушито наопаки. Уплашила се и се прекръстила. Сетила се, че е станало така, защото е работила на голям празник. Не ѝ оставало нищо друго, освен да разшие всичко и да го зашие наново, както трябва. После тя много се каела, че е съгрешила пред Бога и оттогава говорела на другите никога да не работят на празник…

***

Архимандрит Серафим разказваше на какво станал свидетел като монах в Студеница. Архимандрит Теодосий много се грижел за стопанството и за икономическия напредък на манастира. Една година той свикал хора от околните места да му засеят жито в самия ден на свети Николай. И житото било засято, но не поникнало нито зрънце. Архимандрит Теодосий не си взел урок от това и друга година викнал хората да жънат на празник – този път на Илинден. Щом събрали първите снопи, паднала мълния и изгорила събраното пред очите им. Хората се прекръстили и разбягали. А архимандрит Теодосий разбрал, че Бог наказва онези, които знаят волята на Господа и въпреки това не я изпълняват.

***

Православният ни народ поначало винаги е смятал, че изборите по празници оскверняват празниците и оскърбяват Бога. А у нас след войната изборите се насрочват специално за големите православни празници – един път на Преображение Господне, друг път на Димитровден и т.н. Когато изборите бяха насрочени за Томина неделя, двама свещеници от Златибор дойдоха и ни казаха, че народът негодува, заради това, че политическите избори са насрочени за този ден; едно, че това са дните на Светлата седмица, когато олтарът не се затваря и второ, на другия ден се падаше Гергьовден, кръстната слава на много хора.

***

Нашите хора не обръщат внимание на дните, в които се насрочват изборите. Ако изборът е работа и то общественозначима, защо не се насрочват в работен ден? Хората виждат лошите последици от изборите на големи празници. Така например през 1927 г. изборите били насрочени изборите за православното Усекновение (Отсичане главата на св. Йоан Кръстител). „Няма да е на добро!”, говорело се сред народа. И наистина не било. Кръв се проляла в Народното събрание… Хората свързваха това с оскверняването на великия празник Усекновение, който е на особена почит сред народа. Денят, в който се падне Усекновение, през цялата година не се започва работа; ако е понеделник, през цялата година в понеделник не се започва работа, ако се падне в четвъртък – четвъртък е този ден. И когато през онази година изборите бяха на Усекновение, хората имаха страшно предчувствие: „Няма да е на добро“. И не беше.

***

Преди две години в навечерието на Усекновение двама мъже копаели кладенец в село К. Било петък преди Усекновение… Поръчали да им опекат агне, което да хапнат, като излязат. Но те не излезли живи и вкусили от агнето. Защото пръстта ги затрупала. После на мястото отидоха военните с много хора да ги извадят, но напразно. Единият от тях веднага се бе задушил от пръстта, а другият живя още два дни. Хората искаха да го спасят и копаенето стигна почти до него, но в този момент земята се срина. Разпитвахме много за живота на тези двама несретници. Един от тях бил осиновен, но той изобщо не уважавал втория си баща и мащехата си, а ги ругаел и измъчвал, и настоявал да се разведат. За втория, на име М., казват, че бил разпуснат, пияница, известен в цялата околност със своите ругатни и богохулства. Този е, който живя още два дни. Въпреки, че вече беше явно в пастта на смъртта, той не се сети за свещеника и за покаянието, а поиска ракия, която, разбира се, не успяха да му донесат.

Светител Николай Велимирович, „Емануил“

https://svetosavlje.org/