За тези, които се молят, всичко се случва навреме

Когато владика Евлогий бе ръкоположен на Владимирската катедра, пламна разкол. И свещеноначалието не му поставяше лесни задачи. Той действаше не с резолюции, не с речи, а с молитва. Това беше основното му оръжие. Защото немощното наше действие никога няма да направи това, което Господ може да направи, когато Го помолим просто и кротко. Нашият архипастир живееше с упование.

Спомням си като се решаваше въпросът за предаването на мощите. Вече бяхме спечелили някои дела срещу разколниците. Но резултат – никакъв. При владиката дойде началникът на Владимирския отдел на Дирекцията за управление на собствеността:

– Владико, направихме всичко, което зависеше от нас, – и след известно мълчание добави: – нужен ни е някакъв акатист…

– Да, да, нужен е акатист, – веднага се оживи нашият архиерей. – Да прочетем акатист!

И наистина всичко се разреши.

При владиката идваха хора с молба за молитва отвсякъде: и от Москва, и от Украйна – особено когато там избухна война. А след това му съобщаваха: „случиха се чудеса – наблизо падаха бомби, удряха се в земята и не се взривяваха“.

Когато го посъветваха да наложи пост на паството си като съобщи по радиото за това, той каза:

– Как си го представяте? Да наложа на всички пост? Кой съм аз… Но какво мога да обещая? Молитва. По време на четирите поста в нашите манастири ще се отслужват нощни служби и аз, доколкото мога, ще се моля заедно с тях.

И докато в Източна Украйна убиваха хора, във всички манастири на Владимирската епархия отслужваха нощни Литургии, на които често се молеше самият архиерей.

При владиката винаги всичко се случваше навреме. Моли се, моли се, а после изведнъж се приготвя да отиде някъде и успява да направи точно в последния момент това, което би било почти немислимо.

Така веднъж се озова в Киев буквално в навечерието на смъртта на Негово Блаженство митрополит Владимир, успя да му подари частица от мощите на светия княз Андрей Боголюбски и да помоли за частица от мощите на светия равноапостолен княз Владимир.

– Това е нашият светец… – плахо поде митрополит Евлогий.

А митрополит Владимир не можеше да вземе решение толкова бързо. Владика Евлогий се примири: няма да може да получи частица от мощите. И непосредствено преди отпътуването си той получи светинята, толкова дългоочаквана на нашата земя.

Из статията „Уроки смирения пламенного молитвенника. Памяти митрополита Евлогия (Смирнова; † 22.07.2020)“