За филмите на религиозна тематика

За православния християнин не е препоръчително да гледа филми на религиозна тематика, защото те неминуемо съдържат лъжа и изопачения. Да се играе на религия означава да се лъже духовно.
Що се отнася до гледането на документални филми, това зависи от духовната възраст и ниво на самия човек. Ако той е зает с Иисусова молитва, сам няма да иска да отвлича вниманието си със светски неща и да натоварва паметта си.
***
За въцърковените християни актьорската игра на религия може да се възприеме като изкуственост и сурогат на реалността, която те преживяват непосредствено в сърцата си.
***
Не съм запознат със съвременни филми на религиозна тематика. Въобще, съм резервиран към идеята за популяризиране на християнството чрез светско изкуство.
***
Един монах ми разказа, че преди много години, отивайки по някакво дело в дома на мирянин, видял по телевизията страстна сцена, каквато се среща във всички телевизионни сериали; дълго време тази картина останала в съзнанието му и само с продължителни усилия успял да се отърве от нея.
Ако монахът се занимава с четене на светска литература или гледане на филми, той няма да може да постигне не само дълбока и непрестанна, но дори и внимателна Иисусова молитва: тя ще се окаже повърхностна и мъртва. Страстните картини отделят ума от сърцето, като оставят ума в калейдоскопа от помисли и образи, примесени с демонична фантазия, а сърцето остава незащитено и борено от похотта.
***
Що се отнася до желанието ви да напишете сценарий и да заснемете игрален филм за Свети Лука, не ви съветвам да го правите. Да играеш светец е профанация на светостта, а сценарият със сигурност ще бъде допълнен с фантазии, тоест, по думите на свети Димитър Ростовски, с „лъжа за светеца“.
Ако разполагате със свободно време и сили, можете да се занимавате с документални филми, като отразявате реалностите на духовния живот въз основа на факти.
***
Кинофилмите за теми и събития, свързани с Откровението са лъжа до лъжа. Изобщо, християнинът трябва да внимава с информацията, която може да замърси душата му. Ако нечистотата проникне в душата ви – вътрешния ви дом – ще причини там безпорядък. Затова е по-добре да избягвате опасна за душата информация, приемайки това като правило.
***
По отношение на филма на Мел Гибсън „Страстите Христови“, смятам, че не трябва и е невъзможно да се играе Христос. Тук, на земята, трябва да се стремим да изпълняваме евангелските заповеди, за да видим Христос във вечния живот. Нашето общение с Христа се осъществява не в киносалона, а в храма, особено по време на литургията.
Архим. Рафаил Карелин /отговори на въпроси относно филмите на религиозна тематика/