– Господ ми откри – каза великият старец, – че през детството си вие усърдно сте желаели да узнаете в какво се състои същността на нашия християнски живот… Но никой не Ви е казал нищо определено по този въпрос. Казвали са Ви: “Ходи на църква, моли се на Бога, изпълнявай Божиите заповеди, върши добро – ето ти и целта на християнския живот”… Ето аз, убогият Серафим,ще Ви разнася сега в какво се състои в действителност тази цел.
Молитвата, постът, бдението и всички други християнски дела са добри сами по себе си, но все пак целта на нашия християнски живот не се състои само в тяхното извършване, макар те да служат като необходими средства за постигането ѝ. Истинската цел на християнския ни живот се състои в придобиването на Светия Божи дух. А постът, бдението, молитвата, милостинята и всяко извършвано заради Христа добро дело са средства за придобиване на Светия Божи Дух.
Забележете, батюшка, че само извършваното заради Христа добро дело ни донася плодовете на Светия Дух. А всичко, вършено не заради Христа, макар и да е добро, не ни носи награда в бъдещия век, пък и в тукашнияживот също не ни дава Божията благодат. Ето защо Господ Иисус Христос е казал: Всеки, който не събира с Мен, разпилява…
Но за тази цел трябва да започнем тук с права вяра в нашия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Който дойде в света, за да спаси грешниците…
В придобиването именно на този Божи Дух се състои истинската цел на нашия християнски живот, а молитвата, бдението, постът, милостинята и другите извършвани заради Христа добродетели са само средства за придобиване на Божия Дух…
В притчата за мъдрите и неразумните девици, когато на неразумните не им стигнало маслото, им е казано:“Идете на пазара и си купете”. Но когато те си купили, вратите на брачния чертог вече били затворени и те не могли да влязат в него. Някои казват, че недостигът на елей при неразумните девици означава недостиг на добри дела в техния живот. Такова разбиране не е напълно правилно. За какъв недостиг на добри дела може да става дума, след като те са наречени, макар и неразумни, но все пак девици? Ами че девството е най-висша добродетел, тъй като е равноангелно състояние, и би могло само по себе си да служи за замяна на всички други добродетели. Аз, убогият, мисля, че на тях не им е достигала именно благодатта на Всесветия Божи Дух.
Извършвайки добродетели, тези девици поради духовното си неразумие са считали, че християнското дело се състои само в това – да се вършат само добродетели… В своите писма до монаси Антоний Велики казва за такива девици следното: “Мнозина монаси и девици нямат никаква представа за различията във волите, действащи в човека, и не знаят, че в нас действат три воли: първата е Божията воля; тя е всесъвършена и всеспасителна; втората е собствената ни човешка воля, тоест ако не е пагубна, не е и спасителна; и третата е бесовската- напълно пагубна”. И точно тази третата, вражеската воля научава човека или да не върши никакви добродетели, или да ги върши от тщеславие, или заради самото добро, а не заради Христа. Втората – собствената ни воля – ни учи да вършим всичко за задоволяване на нашите похоти или пък, както учи врагът, да вършим добро заради самото добро, без да обръщаме внимание на придобиваната чрез него благодат. А първата – Божията всеспасителна воля – се състои само в това – да вършим добро единствено с цел придобиване на Светия Дух като вечно, неоскъдняващо съкровище, което с нищо не може напълно идостойно да се оцени. И точно то, това придобиване на Светия Дух, е елеят, който не достигал на неразумните девици…
Ето, това е маслото в светилниците на мъдрите девици, което е могло да гори ярко и продължително…
В каквото заваря, в това и ще съдя – казва Господ. Беда, голяма беда е, ако Той ни завари затрупани от житейски грижи и безпокойства, защото кой би могъл да понесе гнева Му и кой ще застане срещу лицето на гнева Му! Ето защо е казано: Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение (Мат. 26:41), тоест, за да не се лишите от Божия Дух, тъй като бдението и молитвата ни донасят Неговата благодат.
Разбира се, всяка добродетел, вършена заради Христа, ни дава благодатта на Светия Дух, но най-много ни дава молитвата… Поиска Ви се, например, да отидете на църква, но или няма църква, или пък службата е свършила. Поиска Ви се да дадете милостиня на някои бедняк, но няма бедняк или пък нямате какво да дадете. Поискате да запазите девството си, но нямате сили да изпълните това поради природата си или пък поради усилията на вражеските козни, на които поради човешка немощ не можете да се противите. Поискате да извършите заради Христа и някоя друга добродетел, но пак или нямате сили, или не може да се намери удобен случай. А всичко това по никакъв начин не се отнася за молитвата. За нея всеки и винаги има възможност – и богатият,и бедният, и знатният, и човекът от простолюдието, и силният, и слабият, и здравият, и болният, и праведникът, и грешникът…
Придобивайте благодатта на Светия Дух и чрез всички други добродетели заради Христа… Например: молитвата и бдението Ви дават повече Божия благодат – бдете и се молете! Постът Ви дава изобилно Божи Дух – постете! Ако милостинята ви дава повече – извършвайте милостиня!… Ако разсъдим правилно за Христовите и апостолските заповеди, ще видим, че нашето християнско дело се състои не в увеличаване на броя на добрите дела, служещи само за средства за постигане на целта на християнския ни живот, а в извличане на най-голяма изгода от тях, тоест в по-голямо придобиване на преизобилни дарове на Светия Дух.
Много бих желал, Ваше Боголюбие,… винаги да разсъждавате за себе си, дали се намирате в Божия Дух, или не. И ако сте в Божия Дух – благословен да бъде Бог! Няма за какво да скърбите, дори да се налага веднага да се явите на Страшния Христов Съд! Защото (казано е) в каквото ви заваря, в това и ще ви съдя. Ако ли пък не – трябва да си изясним защо и по каква причина Господ Бог- Свети Дух е решил да ни напусне и отново да Го търсим…
Из беседата на преподобни Серафим с Н. А. Мотовилов за целта на християнски живот (предадена със съкращения) от книгата „ВЕЛИКИ РУСКИ СТАРЦИ: Жития, чудеса, духовни наставления“, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон
