Злият дух се радва на „подвижничеството” на разколниците и еретиците
Някои се заблуждават от това, че разколниците и еретиците извършват дълги богослужения, пазят строг пост, помагат на нуждаещите се и т.н. В книгата „Духовни полета“ на Иоан Мосх се разказва за някакъв монах-аскет, последовател на ереста на Север, който прекарвал дните си в безмълвие и молитва. Това изкушавало един православен човек, тъй като той не виждал подобно подвижничество сред своите. Той се обърнал към Бога с молба да разреши недоумението му и видял над въображаемия подвижник черен гълъб, като че покрит със сажди – образ на духа, който приемал молитвите на еретика.
В разкола и молитвата, и милостинята се подхранват от гордостта – това не са добродетели, а противопоставяне на Църквата. Разколническата, показна доброта е само средство за откъсване на хората от Църквата. Затова в разкола и ереста почти няма тайна милостиня, напротив – милостинята е съпроводена с очерняне на Църквата, а молитвата и добрите дела – с „тръбене“ (разгласяне на извършеното).
Един от Оптинските старци разказва как едно момиче, което ставало през нощта да се моли без благословението на духовния си отец и правело произволно много поклони, било събуждано от демон във вид на ангел и насърчавано към такава молитва. Злият дух не само не пречи, но, напротив, се радва на „подвижничеството” на разколниците и еретиците, тъй като самият той е „подвижник” в борбата си с Бога. Той не се страхува от молитвата на горделивото сърце, защото Светото Писание казва: молитвата му да бъде за грях (Пс. 108:7). Дяволът се надсмива над бденията и постите на разколниците, тъй като самият той не спи и не яде, но от това не става свят.
Светител Киприан пише: „Той <демонът> е изобретил ересите и разколите, за да събори вярата, да изврати истината, да разруши единството“ – тук сатаната е наречен изобретател и източник на ересите и разколите и духовен баща на всички отстъпници от Църквата.
Разколниците, леейки крокодилски сълзи за „нарушаването” на Църковните канони, всъщност отдавна са потъпкали всички канони, защото истинските канони се основават на вярата в единството и вечността на Църквата. Каноните са дадени на Църквата, извън нея те са невалидни и безсмислени – така както законите на държавата не могат да съществуват без самата държава.
Свещеномъченик Киприан пише: „Всеки, който се отделя от Църквата, се присъединява към жена-прелюбодейка“, тоест той уподобява всеки разкол на скверния и мерзък грях на блуда.
В Свещеното Писание и сред апостолите понятието „ерес“ включва в себе си и понятието „разкол“.
Разколът, също както прелестта, е основан на гордостта.
За да смажат психологически затворника в концлагер, са го лишавали от човешкото му име и са се обръщали към него с номер, който бил зашит на гърба му. Така и разколникът лишава сам себе си от най-висшето от всички имена на земята – името християнин.
Архимандрит Рафаил Карелин
