Злоречие

Две монахини били велики постници. Усърдно се молели, правели много поклони, избягвали увеселенията, но не удържали езика си – били злоезични, обичали да побъбрят, да празнословят, да осъждат, злословят, клеветят. Старецът им ги увещавал (да спрат да правят това), но те и на него ехидно се присмивали.

Ала както всички хора умират, една след друга умрели и тези велики постници. И тъй като били славни монахини, ги погребали в църквата.

Но ето, че оттогава, всеки път, когато на Божествената Литургия дяконът, излизайки на амвона, възгласял „Оглашени изидите“ (вие, които сте оглашени, излезте), много хора неведнъж виждали как две тъмни сенки в женски одежди излизат от гробницата и напускат храма.

Казали за това на светия Венедикт. Той разсъдил, а после пояснил: „Това са двете велики постници. Заради своето злоречие те не са приети в числото на верните и затова напускат храма“.

Била извършена ранна Литургия за тези души. Старецът извадил на Жертвеника частици за тях, подал милостиня за тях и сега когато дяконът възглася „Оглашени изидите“, никакви сенки вече не излизат от храма.

Архимандрит Тихон (Агриков), „У Троицы окрыленные“