Ако в иконата намираме несъответствие с реалността (ликовете и ръцете ни се струват тъмни, а пропорциите на фигурите – неправилни), то у нас липсва молитвата и ние стоим пред иконата като ценители на изкуството, разглеждайки я от земна гледна точка – като картина.
В иконата няма нищо случайно. В продължение на векове светите отци на Църквата по вдъхновение на Светия Дух са установили облика на православната икона.
В иконопистта фигурите на светиите са почти плоски, силуетни, лишени от особеностите на земната плът, винаги изпълнени с молитвеност, тихо безстрастие, с величието на простотата и смирението, с изразена сдържаност в движенията.
Макар и добре запознат с пропорциите на човешкото тяло, иконописецът подчинява съображенията си на духовния ред, по който начин се достига лекота и особенна изразителност на фигурите.
Известно е как са се трудили светите иконописци – с молитва, пост, послушание, себеотречение, следвайки светоотеческото предание. Преподобни Алипий, първият руски иконописец на Киево-Печерския манастир, нощем се молел, а денем с велико смирение, чистота, търпение, любов и богомислие изписвал икони.
В житието на светеца четем, че той е „бил подобен на свети евангелист Лука в това, че не само изобразявал чудодействено лицата на светците върху иконите, но и въплъщавал в душата си техните добродетели… Ако се случвало да заработи някаква парична сума с делото на ръцете си, свети Алипий я разделял на три части: първата част изразходвал за обновление на овехтели икони, втората – за милостиня на просяците, а третата предавал за манастирски нужди. Така постъпвал светецът всяка година, като не си давал покой нито денем, нито нощем, понеже нощем се упражнявал в молитвено бодърствуване и поклони, а през деня с велико смирение, нестяжение, чистота, търпение, пост, богомислие и любов се занимавал с ръкоделие. Никой никога не го виждал в безделие и при всичко това той никога не пропускал молитвените събирания, макар и за своите занимания“.
За това колко богоугодно е било неговото дело свидетелстват следните два случая от житието на светеца.
Изцеляване на болен от проказа
Един от богатите граждани на град Киев страдал от проказа… и всеки ден очаквал смъртта си. Но като дошъл на себе си, този мъж решил да изповяда всичките си грехове. Затова отишъл отново в Печерския манастир при преподобния Алипий и му изповядал всичките си съгрешения. Преподобният му казал:
– Добре направи, чедо, че дойде да изповядаш греховете си на Бога пред моето недостойнство. Така свидетелства за себе си и пророкът, викайки към Господа “…аз казах: “ще изповядам Господу моите престъпления”, и Ти сне от мене вината на греха ми” (Пс. 31:5).
След това преподобният дълго време го поучавал с душеспасителни слова. Като свършил, взел от иконописните бои и помазал гнойните места по лецето му. След това свети Алипий повел болния в църквата, причастил го с Божествените Тайни и му наредил да умие лицето си с водата, с която свещениците се измивали след приемането на светите Тайни. Скоро след това гнойните струпеи се махнали от болния и той станал здрав като преди. В това чудотворение преподобният наш отец Алипий явил себе си като подражател на Самия наш Господ Иисус Христос.
Сам Бог помага на преп. Алипий да изпише икона
Един благочестив мъж помолил преподобния Алипий да изпише икона на Пресвета Богородица. При това той помолил светеца да завърши иконата до празника Успение. Но преподобният скоро заболял и се приближавал към смъртния си час. А иконата междувременно не била изписана. Човекът много скърбял за това и много безпокоял светеца. Блаженият Алипий му казал:
– Чедо! Не ме безпокой, но възложи всичката си печал на Господа и Той ще направи както пожелае: иконата ще бъде на мястото си за празника.
Мъжът повярвал на думите на светеца и си тръгнал вкъщи радостен.
Отново дошъл при Алипий в навечерието на празника Успение на Пресвета Борогодица. Като видял, че иконата не била изписана, а също, че преподобният Алипий още повече се разболял, този мъж започнал да укорява блажения, като говорел така:
– Защо не ми каза нищо за твоята тежка болест? Тогава бих дал иконата на друг иконописец, който би ми я направил, за да почетем празника с чест и тържество. Но ето, сега ти ме хвърляш в голям срам.
Преподобният с кротост му отвърнал:
– Чедо! Нима направих това поради леност? Но Бог може с едничко Свое слово да изпише иконата на Своята Майка. Ето аз си отивам от този свят, както ми откри Господ, но не искам да те оставя в печал.
Мъжът си заминал с дълбока скръб. Веднага след излизането на човека при преподобния влязъл един светъл юноша, който започнал да изписва иконата. Преподобни Алипий помислил, че мъжът, като му се обидил, изпратил нов иконописец и помислил отначало юношата за човек. Но бързината и изяществото на работата му показвали, че това бил ангел. Понеже в продължение на три часа той изписал много красива икона, като ту полагал на иконата злато, ту стривал различни бои върху камък и рисувал с тях. След това казал на преподобния:
– Отче! Може би нещо тук не достига или в нещо съм сгрешил?
Преподобният отвърнал:
– Ти всичко направи прекрасно. Сам Бог ти помогна да изпишеш иконата с такова благолепие. Това Той Сам направи чрез тебе.
Когато настъпила вечерта, иконописецът заедно с иконата станали невидими.
В статията са използвани откъси от книгата на М. Н. Соколова (монахиня Юлиания), „Труд иконописца“ и житието на преподобни Алипий Печерски на св. Димитрий Ростовски.
Икона: Фрагмент от Свенската икона на Божията Майка, изписана от св. преподобни Алипий Печерски. Изобразени са Пресвета Богородица със Св. преп. Теодосий Печерски и Св. преп. Антоний Печерски.
