Изглеждаше така, сякаш му е все едно дали по него хвърлят камъни или цветя

Край град Мцхета живееше един стар монах на име Платон, който въпреки че посещаваше църквите, не се причастяваше и като всеки разколник порицаваше духовенството, особено патриарх Мелхиседек. И ето че се разболя и след дълги колебания реши да се причасти. Изпрати хора измежду многобройните си почитатели при настоятеля на катедралния храм Светицховели с молба да го приемат в общение с Църквата и да го причастят. Последният, разбира се, се зарадва, но въпреки това първо се обърна към Патриаршията, откъдето получи утвърдителен отговор. Жилището на Платон се намираше в планината и престарелият игумен изпрати отец Партений, който бе втори свещеник в Светицховели, да изповяда и причасти болния монах.

След като оздравя обаче, Платон се разкая не за предишната си вражда срещу Църквата, а за причащението си и започна да изобличава патриарха с още по-голяма ожесточеност (характерно е, че подобно богохулство при разколниците приема формата на обсебване).

Патриархът, след като научи, че отец Партений е дал причастие на Платон без негово знание, отлъчи самия отец Партений от богослужение и причастие за четиридесет дни. След това отец Партений донесе на патриарха писмото от неговия секретар, с което се разрешаваше да се даде причастие на покаялия се разколник. Патриархът, след като прочете документа, каза: „Отец Партений, виждам, че не сте виновен, но думата на патриарха не се променя, така че носете епитимията, която ви дадох.” След този отговор отец Партений дойде в Сионската катедрала, за да благодари на Господ за изпратената му скръб. Именно тогава го видях за първи път.

Като се спирам подробно на това събитие, искам да изтъкна дълбокото му смирение и необикновеното му спокойствие въпреки изпитанието. Никакво вълнение, раздразнение, негодувание, обида – само дълбок и ненарушим мир, подобен на светъл печат, лежеше на лицето му. Изглеждаше така, сякаш му е все едно дали по него хвърлят камъни или цветя – вътрешното му състояние не зависеше от това и не се променяше.

След като бях постриган за монах и ръкоположен за свещеник, често идвах при отец Партений на изповед. Беше му много лесно да говори за греховете си – мисля, че защото по това време той се упражняваше в Иисусовата молитва, която беше неговото постоянно вътрешно делание. Отец Партений никога не си позволяваше нито една дума на упрек и осъждане, на които изповядващите се реагират толкова болезнено, сякаш предварително очакват презрение. Обикновено, седнал на стола, той търпеливо изслушваше изповедта и само съчувстваше като на болен или попаднал в нещастие човек.

Винаги съм свързвал изповедта при отец Партений с една известна картина: змии, които една след друга изпълзяват от устата на каещ се грешник. Тези змии бяха извиквани от дълбините на сърцето на каещия се заедно с думи на покаяние от отец Партений чрез неговата молитва като с нареждане. Други също отбелязват, че по време на изповедта при този старец у тях падали вътрешните прегради и те искали да се покаят за всичко; а след покаянието изпитвали особена радост, както болен човек, който след дълга забрава отново е видял слънчевата светлина.

В същото време отец Партений не пренебрегваше греховете поради своята доброта; той почти винаги даваше епитимии, но с грижата и участието, с които лекарят дава на пациента лечебно лекарство. Той казваше, че с изпълнението на епитимията благодатта по-скоро се връща при човека.

По време на общуването ми с него никога не съм го виждал раздразнен, ядосан или унил. Има един израз „да излезеш от себе си”, а отец Партений сякаш винаги пребиваваше с ума си в сърцето си и никога не го напускаше, както и килията си.

…

Отец Партений беше ручей, който поеше нас, изнемогващите от гордост и страсти, с живителната вода на смирението. Той поучаваше не само на думи, но и в живота си, не само с живота си, но и с тайно извършваната молитва. Сега той се покои в гроба си като воин, непобеден на бойното поле.

Свещта, запалена на надгробната му плоча в Самтавро, изпълни сърцето ми не само със спомени от миналото, но и с благодарност, че съм срещнал този удивителен подвижник в земния си живот.

Архимандрит Рафаил (Карелин)

/Официална фейсбук страница/