Изречение, предавано от поколение на поколение
Когато бях в шести или седми клас, казвам на баща си:
— Татко, дай нещо да прочета.
Той отвърна:
— А ти какво искаш?
— Някакви духовни книги. Имаш такива на рафта. Коя би ми препоръчал?
Баща ми каза:
— Ето, вземи «Добротолюбие», том първи, — това е книга на дядото ти. Той е четял тази книга, чети я и ти. Обърни внимание на написаното в нея.
А защо ми каза така? Защото книгите на свещеноизповедника Сергий и неговия баща, свещеномъченик Анатолий, почти не бяха запазени поради премествания, арести и дори пожари. И тази книга беше голяма рядкост – от ръцете на свещеноизповедника Сергий.
Четох я през Великия пост. Беше прекрасно. Четях спокойно и се радвах. Не разбирах всичко, но все пак четях. И обърнах внимание на една страница, където беше подчертано не с молив, не с писалка, а с нокът: явно отец Сергий не е имал под ръка нищо за писане и с нокът е подчертал това изречение вертикално и хоризонтално, за да не го забрави. Това бяха слова на преподобни Макарий Велики. Не мога да си ги спомня дословно, но ще ви кажа значението на това изречение: „Никога не осъждай никого, дори явна блудница“. И това беше подчертано от отец Сергий. Той бе отбелязал това изречение на хартията по такъв начин, че то бе стигнало дори до внука му и аз също се удивих и го запомних, също се зарадвах и си помислих, че това трябва обезателно да се изпълни решително, тъй като бе подчертано от дядо ми. Той го е изпълнявал и ние трябва да го изпълняваме.
Протоиерей Сергий Правдолюбов