Молете се Богу с трепет и любов, с тихост, с кротост, с мекота, без насилие. И когато казвате молитвата: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“, казвайте я бавно, смирено, меко, с божествена любов. Изричайте със сладост Христовото име. Казвайте думите една по една: „Господи… Иисусе… Христе… помилуй ме“, меко, нежно, с любов, мълчаливо, тайно, наум, но и с възторг, с трепет, с обич, без напрежение, насилие или неподобаващо натъртване, без стягане и напъване. Как се изразява майката, когато говори на детето си? „Детенце мое!… С трепет. Трепет! Това е цялата тайна. Тук говори сърцето. „Детенце мое, душице моя!“ „Господи мой, Иисусе мой, Иисусе мой, Иисусе мой!…“ Това което имаш в сърцето си, в ума си, това изразяваш от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум (Лук. 10:27).

Понякога е добре да казвате силно: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“, за да го чуят и сетивата, да чуят и ушите! Ние сме съставени от душа и тяло и те взаимно си влияят (когато сетивата са заети с молитвата, те ще я предадат и на душата).

Свети Порфирий Кавсокаливит

„Пътят на смирението”, манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”