Изхвърли старите си сметки в огъня на любовта

– Отче, трудно ми е да прощавам на другите.

– Не искаш ли Христос да ти прости?

– Искам, отче, как да не искам?

– Тогава защо сама не прощаваш на другите? Хубавичко си помисли, защото с това много натъжаваш Христа. Той ти опрости дълг от десет хиляди таланта, а ти не искаш да опростиш на друг сто динария. Казвай в помисъла си: „Как е възможно Христос, Който няма грях, постоянно да ме търпи, а освен мен да търпи и да прощава и на милиарди други хора, а аз да не прощавам на една-единствена сестра?“.

Веднъж при мене дойде младеж, който се бе скарал с един човек и макар онзи да му бе поискал прошка, той не му прощаваше. Веднъж ми каза: „Отче, помоли се Бог да ми прости“. Ще се моля отговарям Бог да не ти прости.“ Той пак ме моли: “Отче, искам Бог да ми прости“. „Драги ако ти не простиш на другите, как Бог да ти прости?”– казах му – Божието правосъдие е любов и дълготърпение. То няма нищо общо с човешката справедливост. Нужно е да придобием точно такава Божествена справедливост. Веднъж един мирянин отишъл в килията на отец Тихон да го ограби. След като доста мъчил стареца, душил го с въже, разбрал, че няма пари, и решил да си тръгне. Когато си тръгвал, отец Тихон му рекъл: „Бог да ти прости, чедото ми”. После бандитът отишъл да ограби килията на друг старец, но там полицията го заловила. Сам признал, че бил ходил да ограби и килията на отец Тихон.

Полицейският инспектор пратил един сержант да доведе отец Тихон на разпит, но той не искал да отиде. „Чедо мое – казал старецът на сержанта, – аз от цялото си сърце простих на крадеца.“ Но сержантът не обръщал никакво внимание на думите му: „Хайде, отче, по-бързо да тръгваме казал той. Какво ме интересуват твоите „прости“ и „благослови”?”. Накрая, когато старецът вече заплакал като малко дете, началникът на полицията го съжалил и го пуснал. Когато си спомняше този случай, старецът изобщо не можеше да разбере: ,,Чедо мое казваше той, тези миряни си имат свой устав. При тях няма нито „благослови“, нито „Бог да прости”!“

– Отче, какво значи злопаметност?

– Да помниш злото, което са ти причинили, или да се сърдиш на онзи, който го е сторил?

– Ако помниш злото и се огорчаваш, когато при този, който го е причинил, всичко е наред, или се радваш, когато нещата при него са зле, това е злопаметност. А ако въпреки злото, което другият ти е причинил, се радваш на успехите му, това не е злопаметност. Ето така можеш да се самоизследваш по този въпрос.

Аз забравям всяко зло, което ми причиняват. Изхвърлям старите сметки в огъня на любовта и те изгарят. По време на гражданската война през 1944 година при нас в селото дойдоха партизани. Бе доста студено. Помислих си: „Сигурно нямат храна. Хората ще останат гладни. Я да им занеса малко хляб”. Когато им занесох хляб, те ме счетоха за подозрителен и ме задържаха. Дори не мислех, че тези метежници търсят да за- ловят братята ми, които се криеха в планините. Какво каза Христос? Обичайте враговете си… добро правете на ония, които ви мразят (Мат. 5:44).

Преп. Паисий Светогорец, „Слова. Том 5. Страсти и добродетели“