Иконата се е променяла с течение на времето. Катакомбните изображения са едно. Ранновизантийските изображения, дори от IV–V век и VII век, са друго. След иконоборчеството в средновизантийския период Църквата с изкуството си утвърждава победата над иконоборството, което, като че ли признава Христос, в същото време го понижава. Въпреки че иконоборчески тенденции в християнството и дори при някои православни са се проявявали и по-късно: това е протестантизмът, а и днешните разговори за това защо в храма има килимна роспись, ние не гледаме всичко наведнъж, защо в храма има икони за съвременния човек – могат да се отнесат към прояви на иконоборчество. Разбира се, можем да спорим колко успешни са били едни или други ансамбли от стенописи през XVII век, още повече че с времето „разбираемостта” на изображенията се влошава, а най-добрите са, разбира се, създадените до средата на XVI век.
Но все пак добре ли е, че храмовете са изцяло украсени с икони и стенописи? Нужни ли са на съвременния човек толкова много образи? Помагат ли многобройните образи на съвременния човек да се моли по-често? И, от друга страна, нужни ли са на Господ нашите икони-дарове? Господ ни е дал всичко, а ние ще му даваме по капка, като с пипета, като минимизираме стенописите в църквата? Изразявайки настроенията на някои хора, протоиерей Димитрий Смирнов каза: „Аз се помолих в неделя, а след това, Боже, не ме безпокой, и аз няма да те безпокоя”.
Разбираемо е, че за човек, живеещ в този свят, е трудно постоянно да се моли с Иисусовата молитва, но е важно да помним, че Господ е над нас и да вървим под Неговото ръководство. Свети Григорий Ниски в „Трактат за човека” казва, че Господ по своята същност е творец и ни е създал такива, каквито сме. Анализирайки създадения от Него свят, виждаме, че той е невероятно красив. Господ създава красота в излишък, просто до краен предел. Гледаме света – някой през микроскоп, някой през телескоп, някой с невъоръжено око, и навсякъде – красота. А защо тогава в храма искаме да направим малко за Господа, а дори и скучно, безлично? Настроението на иконописеца, настроението на църковното изкуство е изключително важно.
Така че иконата се е променяла. Палеологовото изкуство от XIII век е различно. След исихазма, който толкова очевидно и ярко се е проявил в иконата, нищо вече не се е променяло особено. И ако средновековната византийска икона говори за това, че Църквата е победила последната ерес, показва стабилно изкуство, успокоено в Господа, то палеологовското изкуство е малко по-различно, за това, че всички ние сме тук временно, но съпричастността към Вечността ни преобразява.
Архим Лука (Головков), МДА
