Човек трябва да размишлява върху вечните въпроси. Защото просто да живееш с някакви земни радости – това, разбира се, е добре, но животът един ден ще свърши. И човек не живее само за това. Естествено, ние неизбежно трябва да мислим за околните, за себе си, за семейството и така нататък. Но в същото време трябва да мислим и за вечното.
Иконата е запечатана молитва, тя показва идеалите на Православието.
Древната канонична икона говори за вечността във вселенски мащаб. Тя е съборна, вселенска и разбираема за всички. Ето защо иконата сега заема достойно място в музеите. Иконата показва същността на Православието, неговото устроение, неговия дух. И човек трябва да провери себе си: това изкуство докосва ли струните на душата ми, близо ли ми е? Съприкосновението с иконата помага да се обърнем към Господа.
Иконата показва не само структурата на християнството като цяло, но и разказва за особеностите на живота в конкретните места, където е била изписана. Затова имаме византийски и руски икони, а дори и новоградски, московски, псковски и други школи.
Като цяло, иконата, освен основното, разказва и за хората, и дори за природата на местата, където е изписана. На юг цветовете са наситени, при византийците синьото е толкова ярко, колкото ние не можем да си представим. При нас всичко е различно. Южняците са по-темпераментни, по-обемни. Но общото в православното изкуство е много по-важно от всички тези регионални и индивидуални особености.
Архимандрит Лука (Головков)
