Послание от детството на мама
Mама постоянно я болеше глава. Понякога болката беше по-силна, а друг път – по-слаба – почти не се усещаше. Затова и не се изненадах, когато по време на поредното ми идване у дома, още на прага, сестра ми каза:
– Мама много я боли главата, дори не може да се изправи, за да дойде да те посрещне.
– Сега ще я излекувам! – заявих с увереност, която не знам откъде дойде.
Наистина носех със себе си специално лекарство.
Неотдавна, през юли-август 2000 година, в Москва донесоха главата на светия великомъченик и целител Пантелеймон от Света Гора. Опашката пред храма „Христос Спасител“ беше огромна, тъй като светинята трябваше да остане в Русия още няколко дни, преди да се върне на Атон. Хората стояха по 10–12 часа, включително и през нощта. Пристигнах пред храма след работа, около седем вечерта. Застанах на края на опашката, извадих акатиста на светия великомъченик и целител Пантелеймон и започнах да го чета. Бях приятно впечатлен от православните хора, които стояха на опашката благочестиво, в молитва, погълнати от мислите си. Почти нямаше разговори. Вярно, една жена искрено призна:
– Аз вече за трети път се редя…
– Два пъти не си успяла да изчакаш докрай? – попита съчувствено жената до нея.
– Успях. Само че и двата пъти не стоях на опашката. Първия път успях да мина без да чакам, а втория път познати ме пуснаха. И ми се присъни Пантелеймон-Целител и ми каза: „И все пак още нито веднъж не си била при мен“ Събудих се, сънят като че ли изчезна с едно махване на ръка, облякох се и дойдох тук. Ето ме, стоя. Как мислите, ще ми прости ли свети Пантелеймон?!
Успяхме да се приближим до светинята едва на сутринта. На изхода от храма на всички раздаваха в мъничко шишенце масло, осветено върху мощите на великомъченика и целителя Пантелеймон. Имаше съвсем малко от него.
– А как да го използвам, то е толкова малко? – попитах учудено монаха, който раздаваше шишенцата.
– Разредете го с друго масло. Най-добре – от маслосвет. У дома сигурно имате.
„Имам“, – помислих си.
У дома налях още масло в шишенцето, а след това я разделих на две, като прелях половината в друго. Именно тази драгоценност донесох в Щорс.
Оставих куфара на верандата, взех със себе си само малкото шишенце с масло от главата на свети Пантелеймон и отидох в спалнята, където лежеше мама.
– Ох, синко, толкова ме боли главата! – оплака се мама вместо да ме поздрави.
– Сега ще те излекувам! – уверено заявих аз и си помислих: „Не аз, разбира се, а целителят Пантелеймон…“
Отворих флакончето. Потопих клечка (нищо друго не ми се намери под ръка) в маслото, прочетох „Отче наш…“ и изписах кръстче на челото на мама.
Последиците ме удивляват и до днес, въпреки че са минали вече почти двадесет години.
Напълно неочаквано за мама, а още повече за мен, от носа ѝ потече черна кръв! Черна като смола! Мама се изправи, а аз едва успях да протегна дланите си, за да не залее леглото, и извиках на сестра си:
– Донеси бързо някаква купа!
Сестра ми донесе купата, помогна на мама да седне на ръба на леглото, а черната кръв продължаваше да тече и тече, запълвайки дъното на доста просторния съд.
И изведнъж, също толкова неочаквано, както беше започнало, кървенето спря. А върху черната кръв паднаха три яркочервени капки кръв, без да се смесват с нея.
Гледахме с изумление.
Мама обърна глава на едната страна, после на другата и се усмихна:
– Не ме боли!
Струваше ми се, че това я изненада дори повече от черната кръв в купата.
– Синко, ти ме излекува!
– Не аз, мамо, а светият целител Пантелеймон! – най-накрая целунах майка си. – Той специално ти е изпратил масълце за изцеление. Все пак, както сама си ни разказвала, като малка си обичала да украсяваш с цветя иконата му в храма по празниците! Ето ти поздрав от детството ти.
Удивително беше и това, че мама повече никога не я болеше глава.
https://pravoslavie.ru/122954.html
