Главното е да се смирим

Ние сме изкупени с драгоценната Кръв на нашия Господ Иисус Христос… Нека Го обичаме с цялото си сърце, с всичката си мисъл, да мислим само за Него. Това става чрез Иисусовата молитва, постоянно богообщение, богомислие. Иисусовата молитва ни съединява с нашия Господ Иисус Христос. И ние трябва да принасяме тази молитва със съкрушено сърце, защото жертва Богу е дух съкрушен.

Когато се смирим, съкрушим себе си, гордостта си – сме победили дявола. Това е нашата победа, за тази победа Бог ни е обещал велики блага на небето…

Невъзможно е да обичаме Иисуса Христа и да ненавиждаме брата си. Затова трябва да прощаваме и да се обичаме помежду си. Да си кажем: “Знам, че и той е немощен, и аз съм немощен. Бог ще ни прости”. Трябва да побеждаваме естеството си. И да се смиряваме, самоукоряваме, да се стараем да обикнем брата и да му простим. Да не помним обидата, да няма злопаметност. В това е победата. „С търпението си спасявайте душите си” (Лк. 21:19). Който претърпи докрай, ще бъде спасен…

За какво още да поговорим днес? За моите страсти. Аз съм горд, тщеславен, обидчив, ропотлив, непослушен, своеволен, самочинен, нечист, зъл, ленив. Ето греховете, които ние постоянно вършим и върху изкореняването на които трябва да работим усърдно. Трябва да побеждаваме тези страсти, изпросвайки сила от Бога: „Господи, Иисусе Христе, прости ми, дарувай ми Твоето смиреномъдрие, кротост, целомъдрие“.

Подателят на всяко благо е Христос. Христос е нашата слава, Христос е нашата сила, нашата мощ и всяко богатство, и целия ни живот и вечност са в Него. За нас Той е най-драгоценният камък, най-драгоценното Същество, Бог и Човек, Който пострада за нас, заради нас се разпна, за нас прие поругание, присмех и гонения. Той изкупи цялото човечество. И повярвайте ми, хората ще възпяват и изучават Неговия подвиг и в бъдещите векове, тъй като подвигът Му е необикновен, велик, великодостоен.

След като Господ на Тайната вечеря съобщил за предателството, Той казал: „сатаната поиска да ви сее като пшеница“. И в наше време врагът иска да ни сее като пшеница. Затова когато има смутове, разделения, нека бъдем верни на Иисуса Христа, да живеем в смирение, кротост, търпение, незлобие, любов като имаме уважение към всеки един човек.

Не трябва да унижаваме или да оскърбяваме другия, или да го охулваме в мислите си, но да му говорим истината смирено и кротко. Да му говорим с любов и смирение. Това ще даде резултат по думите на св. ап. Павел. Трябва да говорим със смирение и само тогава можем да се разберем.

Ние трябва да бъдем особено бдителни за изкушенията на врага, които идват чрез прилозите, чрез страстите, а също – чрез глобализацията. Срещу нас върви настъпление от всички посоки. Глобализацията – това са бесовски мрежи, които улавят хората. Всички искат да живеят добре, удобно. Казват ни: „Моля, приемете всичко това и ще получите удобства“. А ние трябва да бъдем верни на Иисуса Христа и да имаме готовност заради Него да понесем страдания, но да Му останем верни. Както е казал Христос: „Бъди верен до смърт, и ще ти дам венеца на живота!“ (Откр. 2:10).

Отци, днес ме поздравявате с именния ми ден, с рождението ми, с многолетие. Да, многолетие, рождение, но на човека не са му нужни тези похвали или изтъкване на достойнствата му, или каквито и да е почести. На човек му е нужен само Христос! Ако Господ похвали, това е много ценно. Ако Господ  ни награди с дара на благодатта, това е прекрасно, а ние, хвалейки се един друг, само си вредим. Главното е да се смирим.

Молете се, самоукорявайте се, смирявайте се, търпете, бъдете незлобливи. И Бог на мира ще бъде с вас! Амин.

Йеросхимонах Рафаил (Берестов)

Част от негова проповед, произнесена 21.11.2016 г.