И това е изкушение — все изкушение от бесовете

Като започне постът, изведнъж започва да ни наболява тук и там. Почваме да усещаме, че сме немощни, че започваме да се разболяваме, че може би трябва да спрем поста, да си дадем облекчение, да си починем, не трябва да се измъчваме толкова. И това е изкушение — все изкушение от бесовете. Затова да се вгледаме в самите себе си: дали ни тормозят чрез някакви симптоми, чрез усещане за болести, самите бесове.Те го правят това нещо чрез усещането на тялото, чрез спомени за разни минали събития, в които сме претърпявали болести, и така ни плашат и ни възпрепятстват в духовното дело. А много пъти действително чрез всичко това почват и другите покрай нас да страдат — чрез нас да тормозят другите. Преподобни Паисий Величковски казва: „Ако това е болест наистина, тогава тя с времето ще се задълбочи, тая болест ще прогресира. И в такъв случай трябва да отидеш на лекар и да се лекуваш. Но ако виждаш, че това е изкушение, че това са само страхове, с които бесовете демотивират и ти пречат, тогава — противи се до кръв.“

И не само по отношение на поста. Спират ни така бесовете и по отношение на изповедта, по отношение на Причастието — въобще се стремят да възпрепятстват духовното дело.Сатана — това означава противник. Противи се на доброто дело, което се стремим да извършим. И с пост и молитва тоя род се прогонва. Точно това, което вършим в момента. И не трябва да се боим, когато такива изкушения ни нападат.

Ето тая жена, която страдала така от 18 години — Христос, след като положил ръце върху нея, я изцелил. Но ние също можем да отидем при Христа. Идваме тук, в храма, особено когато изповядваме греховете си — точно тия, с които ни свързват бесовете, тия, с които даваме власт над себе си.И Христос ни освобождава от тая свързаност, от тия вериги, с които тъмните сили са ни обвързали и поробили, и ни дава възможност самите ние да се изправим и да славим Бога. И понякога човек съвсем явно може да го почувства в себе си.

Още повече се докосваме до Христа, когато пристъпим след това и се причастим, когато приемем светите Христови Тайни. В предпоследната молитва от тия, които са преди Причастие — тя е от свети Йоан Дамаскин, чиято памет честваме преди няколко дни — е казано: „Христе Боже, Който оправда митаря и помилва хананейката, и за разбойника отвори вратите на рая, отвори ми Твоето човеколюбиво сърце и ме приеми, като дохождам и се докосвам до Тебе, както прие блудницата и кръвоточивата: едната, като се допря до края на дрехата Ти, лесно получи изцерение, а другата, като държа Твоите пречисти нозе, отнесе със себе си прошка на греховете. А аз окаяният, като се одързостявам да приема цялото Твое Тяло, нека не бъда изгорен, но ме приеми като тях и просвети душевните ми чувства, като изгориш тежките ми грехове, по молитвите на безсеменно родилата Те и на небесните Сили.“

Ето точно тия грехове, с които даваме власт на бесовете над себе си. Това е начинът, по който ние се докосваме до Христа — като Го приемаме самия Него, Тялото и Кръвта Му. И ни освобождава Той чрез изповедта, чрез Причастието със светите Христови Тайни. Когато благодатта дойде в нас, си отива злото, отиват си страстите — особено когато се стремим да стоим в доброто. С пост и молитва тоя род се прогонва — не само с нашите молитви, но и с молитвите на света Богородица, с молитвите на Ангела- Пазител, с молитвите на светиите, които призоваваме в богослужението.

От проповедта о. Сергей от 07.12.2025

Храм “Успение на Пресвета Богородица”, кв. Малашевци