Какво е похвална дързост

Похвалната дързост се среща рядко и само в случаи на изключителна духовна бдителност и себеотречение. Тя се приема от Бога тогава, когато самият човек е великодушен.

Дързостта е потъпкване на срама и настойчиво изискване да се извърши незаконното. Да, аз нарушавам закона, но искам да ме послушаш! Такъв е истинският смисъл на това похвално изискване, което могат да предявят само героите на милосърдието и състраданието.

Нашият Господ и Спасител Иисус Христос е жертва на нашата дързост и настойчивост, с които ние Го скланяме и заставяме да отмени първоначалната Си присъда. “Да, Господи мой, изповядвам вината, заблужденията и греховете си – причината, за жалкото положение, в което сега се намирам. Но се разкайвам и припадам, и моля, и умолявам: прости съгрешенията ми, не ми вменявай моето престъпление за вина. Не ме предавай на вразумлението и наказанието, които ми се полагат. Простри милостта Си и ме покрий, за да не падна в изкушение и отново да Те разгневя!”

Ето тази похвална дързост трябва да имаме, подобно на Евангелската вдовица, която, както ни казва Господ, с настойчивите си молби (додяване – Лук. 18:5) принудила безразличния към нея съдия да ѝ обърне внимание и да ѝ въздаде по правда.

https://sveta-gora-zograph.com/books/Atonski_besedi/book.pdf