Какво правим ние, за да си имаме човек

Няма човек, който да няма здравословни проблеми, някои имат такива от раждането, при други се появяват по-късно. Защото тук на земята не е вечният живот, не е възможно да останем вечно на земята. А болестта е до голяма степен предвкусване на смъртта. Това го говоря в Неделя на разслабения или ако искаме да сме по-точни в превода – Неделя на парализирания.

А в Иерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора;  в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата…

В тази къпалня Витезда е била изпитвана волята на болния дали иска да оздравее. И този човек е чакал трийсет и осем години да влезе. Иисус, му казва: искаш ли да оздравееш? Искам, но си нямам човек…

Ето поуката. Какво правим ние, за да си имаме човек? Когато сме здрави, си казваме: „Не ни трябва човек!“ Колко хора мислят по този начин, не обръщат внимание на околните и остават без човек. Защото водят такъв живот, че всички да се отдръпнат от тях.

Човек, когато е здрав, не мисли за другите. Казва си: „Мога всичко да направя сам!“. А в ситуация, когато не може какво ще прави? Затова е много важно да имаме човек.

И Христос му казва: Иди си и вече не греши! Оправи пътя си, тръгни в правилната посока.

От една страна грешат ближните, които не го спускат във водата, но от друга, греши той и без поправяне на грешката му, не може да има обновление. А трийсет и осем години не са малко, за да види човек своите грешки и да се поправи…

Ако имахме тази съборност, която Господ иска от нас, Той щеше да направи всичко за нас.

Негово Високопреосвещенство Митрополитот крушевски и демирхисарски Йован

11 май 2025 г.

Дома