Какво ще правя, ако не го заслужа

Добре е да се молиш дотогава, докато усетиш благодат. Докато усетиш, че Господ, Майката Божия и твоя Ангел са до теб и те пазят. А усетиш ли благодатта, няма нищо по-хубаво. Майка, брат, баща, каквато и да е красота – нищо! Но това не се дава лесно. Трябва много да се подвизаваш. А какво значи да се подвизаваш? – Да постиш, да се изповядаш, причастяваш и наистина да вярваш, че ти си най-грешния на света. Казано е „блажени бедните духом“ – тези, които се считат за грешни.

***

Обичам да бъда сама. Тогава най-много се моля на Бога. Това ми е най-сладостно. Обичам Бога повече от всичко. Без Бога ние нищо не можем. Дори не можем да се молим, ако Той не даде. Затова нека всичките си грижи Нему да предадем. И ние полагаме грижи, но когато му предам грижите си и готово!…

Напразно се молят тези, които не се молят с дух.

***

„За какво се тревожа, Господи, ако Ти си рекъл: „Всичките си грижи Мене оставете”. За какво тогава се тревожа?

Голяма мощ има вярата, силната вяра. Но ние нямаме вяра, колкото трябва. Да имахме вяра, както Бог казва, колкото синапово зърно, ще кажем: „Премести се там!“ и всичко ще се премести… Но ние нямаме вяра. Ето това е велика беда. Молим се, всичко друго правим, но нямаме вяра – такава, каквато трябва.

***

Искаш да знаеш какво ще стане? – Чети Свещеното Писание. Там пише: „Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?” Сатаната се готви да раздава пари, пълен двор с пари, за този, който се прилепи към него. С пари ще иска да придобие всички. И само тези, които са истински вярващи ще могат да устоят.

***

Казват съдба. Няма съдба! Питала съм велики хора и казват: няма съдба, но знаеш ли какво има? – Промисъл Божий. Този, Който казва: „Окопавах дървото, насипвах го с тор, поливах го и то не роди плод“, решава да го отсече. Той ще каже това и за нас. Ако Господ промисли за мен и реши да ме премахне, ще ме премахне. Ако промисли да ме спаси, ще ме спаси. Това е Божият Промисъл. А той зависи от нашите дела.

***

Мисля, че най-вече сме изгубили вярата си. Нищо не помага, колкото и да говорим и да казваме: „Ще направя това или онова“. Както е казано в Евангелието: „имам ниви, пълни житници, пълно е всичко, почивай душо, яж, пий, весели се”, а Господ казва: „безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?“ Така и ние…

„Който иска много, няма да е за дълго“. И относно държавата, и църквата, и земята, и къщата на всеки от нас, това е казано за всички, не само за мене или за тебе: „Който иска много, няма да е за дълго“.

***

Ние, православните, които вярваме във вечния живот, не бива да се грижим твърде много за храната и облеклото, не бива твърде много да се боим да не останем гладни и необлечени, защото това е грях. Трябва да водим нормален живот. И да се молим и нощем. Да, през нощта.

***

Десет пъти да се родя пак бих отишла в манастир. Защо? – Защото това е блаженство, най-хубавото нещо. Винаги съм доволна и винаги – радостна. Народът не знае какво е това. Гледат ме и си казват: „Тя няма нищо!“. А аз имам всичко! Всичко имам! И какво по-хубаво да търся в живота като знам какво ме чака там, ако го заслужа. А какво ще правя, ако не го заслужа? В света не мога да го заслужа. Не мога!

Майка Ефросиния, игумения на манастира Грачаница

https://sretenie.bg/