Както самият живот е дар, така е дар и средата, в която сме израсли

Нека се замислим каква е вероятността да се родим точно ние? Каква е вероятността родителите ни да се срещнат, после да се запази тази връзка и накрая да се родим точно ние? Това е голяма Божия намеса, следователно, трябва да сме много благодарни.

Още по-благодарни трябва да сме за средата, в която сме родени, защото Бог има план за всеки един от нас – да се роди в определена среда, сред определени хора, в определено семейство, което е особено важно.

Днес, когато се навършват 40 дни от кончината на леля ми Зора, не мога да не си спомня и да благодаря на Бога, защото с нейния мир и тишина тя ме възпита повече отколкото всеки друг учител, който би могъл да ме възпита в живота ми. Когато някой израства в голямо семейство, както аз имах възможността да израсна, това е особено благословение, защото сред многото хора могат да се открият много дарования. Когато имаш възможност да се докоснеш до различни дарби, тогава неминуемо развиваш интерес към една или повече от тях.

През всичките си години на зряла възраст осъзнах, че спокойствието и мирът, които усвоих от леля ми ме направиха способен да издържа изпитанията в живота. Не винаги клин клин избива. Понякога с мирния дух, със стабилността, с мира, който човек има, се преодоляват трудностите, ако имаш пример за това.

Затова, братя и сестри, трябва винаги да приемаме живота си като дар от Бога. Както самият живот е дар, така е дар и средата, в която сме отгледани, в която сме живяли като малки, а също и хората, които срещаме като възрастни.

Божията милост да бъде с вас, да ви пази през всичките дни на живота ви!

Владика Йован

8 октомври 2025 г.

Цялата беседа – на сайта на митрополията

На денот на споменот на преп. Евросинија