Какъв е критерият да ни се дарува Царството Божие

Ние, братя и сестри, често говорим за Царството Божие. Но това Евангелско четиво най-ясно показва какъв ще бъде критерият да ни се дарува Царството Божие.

Ние имаме две възможности да видим Господа за разлика от хората от другите религии, които имат само една последна – да Го видят като Цар, Който ще съди в края на света.

А за нас Господ слезе от небесата, за да ни отвори пътя към небесата! Затова трябва да знаем това, да Го почитаме, защото имаме Бог, Който се разпна за нас и заради нашето спасение, и накрая, както е описано в Евангелието, ще дойде в слава да съди живите и мъртвите. Ще дойде като Цар.

А какъв ще бъде Съдът? Както се случва и в нашето съвремие, ще има един дяволов адвокат и той ще ни обвинява във всички грехове. А Господ, само като ни погледне в очите, ще види всички наши слабости и извършени от нас грехове, освен онези, които са изтрити чрез покаяние. Затова е добре, още преди да излезем на Съда, да ги изличим посредством покаянието. Защото много камери следят нашия живот – това са очите на Ангелите, с които ще дойде Съдията. Те като камери записват всичко, което вършим.

Какви са нашите грехове? Те са против нашия ближен. Когато нямаме милост към ближния си – това е грях. Ако не сме дали (на гладния) да яде, да пие, ако не сме посетили нашия ближен, когато е бил в тежка ситуация – в затвор или болен, това се записва като наш грях. А от нас се изисква не само буквално да нахраним и облечем, а да направим всичко по възможностите си в подкрепа на ближния си…

И помислите са един вид дела, затова и за лошите помисли ще бъдем съдени. Но особено за делата – които са вече осъществени помисли.

Животът в Царството Небесно е живот в общност. Затова още в този свят трябва да се научим да делим всичко с ближния.

Казвал съм ви многократно как един поискал да види пъкъла. И ангелът го отнесъл в едно пространство, където имало хубава трапеза. Но лъжиците били толкова дълги, че никой не можел да ги сложи в устата си. Всички, които били седнали на трапезата в пъкъла, не можели да вкусят. А в рая – пак имало хубава трапеза, но едните хранели другите с тези дълги лъжици.

И ние трябва да храним ближния, а той – нас. Особено в дните на светата Четиридесетница да се опитаме да бъдем общност и така да надграждаме себе си за Царството Божие…

Митрополит Йован

Акценти от беседата на Негово Високопреосвещенство в неделя Месопустна (2024 г.)

Официален сайт на Крушевско-Демирхисарска епархия