Как да постигна спасение

Един ден светецът отишъл в храма на Пресвета Богородица, който се намира в занаятчийския край на града. Там го доближило едно момче, което било известно с добродетелите си и което неуморно посещавало църковните богослужения. Младежът се наричал Неофит и бил син на един познат велможа.

-Отче – попитал го той, — що да сторя, за да постигна спасение?

Старецът с любов го погледнал и му казал:

– Как ти, чисто дете, търсиш съвет от един старец, изгнил от греха?

Писанието, отче, казва:,,Попитай баща си, и ще ти каже, старците, и те ще ти рекат“ (Втор. 32:7). Затова и искам да чуя и аз някое полезно слово от тебе. Не презирай моето недостойнство.

Като проявил снизхождение, преподобният го попитал:

– Кажи ми преди всичко, какви са намеренията ти? Искаш ли да станеш монах или да живееш богоугодно в света?

– Засега мисля да живея в света, а по-късно… каквото Бог даде.

– Ако искаш да живееш сред човеците, трябва да спазваш следното: никого да не осъждаш, да не се подиграваш, да не огорчаваш. Не се гневи. Никога да не помислиш, че имаш някаква добродетел. Внимавай да не кажеш: „Този и този живее добре, а онзи живее развратно“. Защото това пряко се отнася към думите „Не съдете“ (Мат. 7:1; Лук. 6:37). Всичко гледай с чисти очи, с чиста мисъл, с просто сърце. Приемай всички човеци като Христа. Не бива да даваш ухо на човек, който осъжда, а камо ли да се радваш на онова, което казва. Дръж си устата затворена. Малко говори, много се моли. Но онзи, който осъжда или пък върши някакъв друг грях, не го осъждай в мисълта си. Винаги гледай собствените си грехове и само себе си осъждай и принизявай. Така ще придобиеш Царството Небесно.

– Всичко, което ми каза, отче, е за подвижници, които са постигнали съвършенство – забелязал младежът с известна тъга. — Кога ще достигна и аз, нещастният, такава мяра, че да угодя на Бога?

Не се отчайвай, дете мое — го утешил светецът. — От младостта Бог не иска нищо, освен смирение и чистота. Това стига. Така и ти, чрез чистотата да се бориш и за смирение. Бъди мил и кротък с всеки човек, благ, мирен и милостив. Гледай на себе си като на най-лош от всички и се дръж по- долу от всички. Така действително ще бъдеш близко до Бога. Бори се също и да не си въобразиш, че си достигнал добродетелта на този или онзи светец, само непрестанно си казвай: „Знаеш ли, душо моя, че сме надвишили и демоните по грехове и че не сме извършили ни най-малко добро дело? Горко ни, нещастнице! Как ще се оправдаем в деня на Съда?“

Тук преподобният отец се спрял за малко и добавил:

– И молитвата, моето дете, трябва да я имаш като да си най-окаяният грешник. Защото ние тежко грешим, когато си мислим, че молитвата ни е света и чиста. Дори и тогава, когато някой върши знамения, трябва да гледа сам на себе си като на най-недостоен за оправдание, защото, когато се моли, той без друго греши с вътрешните си чувства, с движенията на сърцето и с неуместни помисли. Често устата говорят на Бога, а умът скита другаде. Ето защо винаги трябва да гледаш на себе си като грешник и със смирение да казваш на Господа: „От тайните ми грехове ме очисти и от умишлените удържи раба Си“ (Пс. 18:13-14)… Но се предпазвай, чедо мое, и от следното: никога не бивай доволен от своите добри дела и не се осланяй на тях, защото не знаеш дали те са угодни на Бога или не. Затова повече възлагай надежда на силата и милостта Господни, гледайки на себе си като на прах. Ах! Колко грехове вършим, макар и да не съзнаваме това! Следователно, сам себе си укорявай, дори и когато видиш някой друг да греши! А ако някой те наругае, осъди или осмее, не само не трябва да му отвърнеш, но ти сам себе си допълнително поругай и се осъди! Ето, всичко това ако приемеш, постигнал си съвършенство!

– Отче попитал тогава Неофит, — как може човек да победи всяко изкушение на лукавия?

—От всички изкушения трябва да се пазиш с мълчание и смирение. Колко е велика добродетелта на мълчанието! Всички дела на смирения са угодни на Бога и са дивни за Неговите Ангели, а са ужасни и страшни за демоните. Стани, следователно, много смирен и Светият Дух ще влезе в тебе и ще умъртви всяка житейска грижа. Помни това, дете мое, защото се боя, че твоите суетни грижи са това, което най- много ти пречи да вършиш делата Божии и те подтиква към правене на излишни дела. Каква полза ще ни принесат те в деня на Съда? Никаква! Нима Господ ни е дал този живот, за да го преминем в суетни грижи? Не, разбира се. Предай, следователно, целия себе си на Бога. Затова погрижи се сам за душата си и Той ще се погрижи за твоите телесни нужди. Кой от нас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът (Мат. 6:27; Лук. 12:25)? Представи си, че сме събрали в своите съкровищници всички блага на света. Какво сме придобили? Ще дойде внезапно смъртта и безмилостно ще ни поиска душата, и тогава — какво? Всички тези блага ще оставим тук и ще отидем да легнем в гроба! А единственото, което тя ни е осигурила, ще бъде вечното мъчение! Това ти казва, дете мое, Бог с устата на един грешен човек. Отсечи, следователно, отсега нататък излишните грижи и живей както Той иска.

„СВЕТИ НИФОНТ. Подвижник сред епископите“ 
Издателство „Православна класика“