Как епископ Варнава (Настич) се излекувал от скарлатина
Бях в четвърти клас на гимназията. Беше през зимата на 1929 г. В Сараево бушуваше епидемия от скарлатина. Това беше няколко дни преди празника на свети Николай, нашата кръстна слава. У дома трескаво се подготвяха за тържеството. Майка месеше постни питки и приготвяше треска. Вкъщи следваха светите правила и закони, и баща ми беше готов по-скоро да не празнува, отколкото да наруши поста на Никулден.
И изведнъж – гръм от ясно небе. Този ден едва се прибрах от училище. Веднага си легнах. Още на следващата сутрин линейка ме откара в болницата. Скарлатина.
Целият вид на дома ни внезапно се промени. Дойдоха хора от градската болница и поставиха бележка на вратата с надпис: “Инфекциозна болест”. На бележката беше нарисувана мъртвешка глава, знак за смъртна опасност за посетителите.
Тази година посрещнахме празника на свети Николай тъжно. Къщата беше заключена. Единствената грижа на семейството беше здравето и живота ми. Бях най-тежко болния в цялото инфекциозно отделение. Наложи се дори да ме вържат. От температурата не издържах и ми се искаше да скоча от прозореца.
А когато вече на лекарите им се стори, че всичко е свършено и изгубено, те позволиха на майка ми да дойде и да бъде с мен в последните часове от моя земен живот.
Когато тя дойде, не я познах. Вече бях получил инжекция камфор. Последна помощ.
И тогава сестрите и санитарите си тръгнаха, а майка ми остана сама с мен. Тя извади малко шишенце от чантата си. В него имаше светена вода от манастира Острог. Дълбоко, пламенно и трогателно, както само една майка може, моята мила майка се помоли на Бога, на Пресвета Богородица и на светия Острожки Чудотворец.
Не можех да стана сам. Майка ми ми даде три пъти да отпия светена вода – дар от Свети Василий Острожки и аз отворих очи… Тя ми помогна да се вдигна и прекръстя.
Заедно с нея казахме „Отче наш“ и потънах в сладък, укрепващ сън…
Така светият Чудотворец Василий Острожки направи това, което медицината не можа да направи.
