Как лукавият безчинстваше, за да попречи на възстановяването на Оптина

На 22.07.2026 г. се навършват шест години от кончината на високопреосвещения Владимирски митрополит Евлогий (Смирнов). Смирен молитвеник и неуморен проповедник на словото Божие, той ръководи възстановяването на Оптинската обител, при което се сблъсква с немалко препятствия. Публикуваме разказа му за две от тях.

– Ваше Високопреосвещенство, вие приведохте трогателни свидетелства за това как Господ е утешавал подвизаващите се в новата Оптина, която макар още да се е намирала в руини, вече е била изпълнена с молитвен живот. Опита ли се врагът на човешкия род да възпрепятства това дело (възраждането на обителта)?

– Той нападаше постоянно, безчинстваше. Трябваше да изпитам и на себе си лютата му злоба . За да стане по-ясно, ще ви разкажа за тежката катастрофа, в която попаднах на 21 октомври 1988 г., когато с благословението на Негово Светейшество патриарх Пимен с митрополит Крутицки и Коломенски Ювеналий отидохме в Дома на архитектите в Москва, за да се срещнем с хора на изкуството.

Срещата мина благотворно. Колко въпроси бяха повдигнати около възстановяването на Оптина! Присъстващите започнаха да събират дарения за манастира. Освен това художниците и архитектите ми дадоха много икони, които с шофьорът ми от Троице-Сергиевата Лавра едва побрахме в колата. По пътя заспах, а когато колата ни се удари с все сили в един камион, аз загубих съзнание. Шофьорът ме издърпа на бордюра, в който момент идващата отзад кола се вряза в нашата.

Закараха ме в местна болница, след което ме преместиха в болница в Москва. Операцията извърши съпругът на Валентина Терешкова, генерал-майор от медицинската служба Юлий Шапошников. Като вярващ човек той ме помоли за благословение преди да пристъпи към операцията. Тя продължи пет часа, след което прекарах 50 дни в болницата.

След години срещнах в Лаврата този шофьор – племенникът на Мария Николаевна Соколова, в монашеството Иулияния, която направи много за Руската Православна Църква (в Троице-Сергиевата Лавра няма храм, в който тя, иконописец и реставратор, да не се е потрудила. И не само в Лаврата, но много църкви са украсени с нейните икони и стенописи. Мария Николаевна е възпитала цяло поколение ученици в Лаврата и в Академията). Така че нейният племенник – вярващ, благочестив човек, никога не бе нарушавал правилата за движение и никога преди това не бе попадал в катастрофа.

Когато се срещнахме в Лаврата, той вече се беше пенсионирал. Приближи се до мен и каза: „Знаете ли, длъжен съм да Ви разкажа как се случи онази ужасна катастрофа. Вървях и си мислех: ако умра и отнеса това в гроба, ще имам грях. Ето защо очаквах срещата с Вас”. И този богобоязлив човек ми разказа как в един момент, когато в колата, пълна с дарове за Оптинската обител, аз бях заспал, върху ръцете му на волана се спуснали космати лапи. А след това той загубил контрол.

– Светите отци казват, че злите духове могат да се материализират…

– Злите духове ни нападаха по различни начини. Например, по време на дългото ми отсъствие, един монах от Нижни Приски, когото приехме в манастира, започна да убеждава братята, че трябва да поискат нов наместник, а предният, става дума за мен, вече може да бъде отписан. С една дума, настана безпорядък, много печални неща се случиха през това време. Имено тогава по „Гласът на Америка“ се изсипа лавина от материали, чиято централна идея беше: в ход е не възстановяване на прославилата се със старци и монаси Оптинска пустиня, а нейното „ново унищожение“. Това звучеше по целия свят! Когато се върнах от болницата, казах на този батюшка, че вече не може да остане тук – да се върне там, където се е подвизавал преди. А ние ще продължим своите трудове.

Източник: http://www.patriarchia.ru;  „Первую Литургию начали с панихиды по почившим оптинским старцам. Беседа с митрополитом Владимирским Евлогием“ (част от интервюто)