Как отец Йоан приласкавал и утешавал

Ласкавостта на отец Йоан (Крестянкин) беше чужда на сантименталността, на сладникавостта, защото се съчетаваше със строгост. След време аз разбрах, че това въобще е особеност на старческото поведение. Старецът прямо и строго ми казваше за моите недостатъци, но въпреки това аз си тръгвах от него утешена. Помня, че старецът даже не скриваше своето намерение да утеши. Често по време на разговор казваше: “Е, добре, как да те утеша още?”
В паметта ми се е съхранила такава сцена. Веднъж след служба в Успенския храм всички стояхме на дълга опашка, за да получим благословението на стареца и да му целунем ръка. Ето че в църквата влезе човек – току-що пристигналият в манастира мой познат Николай. Аз знаех за неговата трудна съдба. Той се отскубна от света, където за него имаше неразрешени драми и в семейството, и на работа. Лицето му контрастираше със спокойните и умиротворени лица на хората след дългата служба.
Николай неуверено застана накрая на опашката, но старецът веднага го забеляза, отиде сам при него и го прегърна (той го виждаше за пръв път), целуна го по челото, по бузите, по главата – само майката може така да приласкае своето страдащо дете. Старецът попита откъде идва Николай и кога може да дойде при него на изповед.
Спомени за отец Йоан Крестянкин от Татяна Горичева
——————
Архимандрит Йоан Крестянкин (11 април 1910 – 5 февруари 2006) е руски духовник, един от най-обичаните и известни съвременни старци-проповедници. Роден е в гр. Орёл като осмо дете в многодетно семейство. През 1945 г. бил ръкоположен за дякон, а малко по-късно – за свещеник от Московския патриарх Алексий I в Измаиловския храм “Рождество Христово”. Там той служил до 1950 г., когато комунистическата власт го арестувала по обвинение за антисъветска агитация. Отец Йоан бил заточен в лагер за седем години, но през 1955 г. бил предсрочно освободен. Продължил служенето си в Псковска, а после в Рязанска епархия. През 1966 г. отец Йоан приел монашество, а от 1967 г. до смъртта си се подвизава в Псковско-Печерския манастир “Св. Успение Богородично”