Когато дойде някакво изкушение, тогава се молете така

Не бива да мислим дали ни обичат, или не ни обичат. По-добре е да мислиш, че си недостойна да бъдеш обичана, а сама обичай всички, защото не ни е казано да бъдем обичани, а ни е заповядано да обичаме всички. Дори не бива и да забелязваме кой ни се сърди или кой как ни е погледнал. Не е нужно да проникваме в техните намерения.

Ако сърцето не е склонно към любов спрямо тези, които се държат враждебно към нас, тогава се молете: “Господи! смекчи твърдостта, жестокостта и вкаменяването на сърцето ми. Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли; извлече ме от страшен ров, от тинесто блато, постави на камък нозете ми и утвърди стъпките ми” (Пс. 39:2, 3).

А когато ви налегне униние: Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог (Пс. 41:6).

Не бива да имаме собствено мислене и не бива да следваме своите мисли, а трябва да се учим да отразяваме прилозите – това е нашата азбука.

Когато чуеш, че говорят лошо за теб, си помисли: “Постъпих лошо и затова говорят лошо за мен”, и се помоли на Бога: “Господи! помогни ми да се поправя!”.

Трябва да считаш всички за светии, а за себе си да мислиш, че си недостойна, и когато говориш с тях, да обвиняваш не другите, а себе си.

Бог нарочно изпраща огорчения, за да ни доведе до съвършено беззлобие. Имаше хора, които молеха Бога: “Господи, прати ми оскърбление”. А когато им се случи, те не го понасят. После плачат, разкайват се и пак молят за оскърбление, и когато отново им се случи, пак не го понасят и отново се готвят да понесат следващото. И така им се изпращат оскърбления дотогава, докато достигнат до младенческо смирение. А ако не понасяме обидните думи, това не е полезно за душите ни: Смирих се и ме спаси. Ако се смутиш в сърцето си, въздръж се от произнасянето на думи и замълчи: Смутих се и не говорих.

Когато дойде някакво изкушение, казвайте в мислите си или на глас: Господи! избави ме от изкушението. Когато ви обиждат и укоряват, отдалечавайте се с мълчание. Свети цар Давид е претърпял много: Спомних си в скръбта си и за Господа, и душата ми се утеши. Когато съгрешил, казал: Смирих се и ме спаси.

Старецът Теофан (Соколов),

игумен на Кирилово-Новоезерския манастир (1752-1832)