Когато си отида, ще съм още по-близо до вас

„Нима не разбирате, че когато си отида, ще съм още по-близо до вас? Ще бъда във вашите домове, с вас и с вашите деца.”

Св. Порфирий Кавсокаливит

Взбранной Воеводе /свидетельство на Олимпия Пагони, Атина/

Беше в понеделник или сряда, преди няколко години, когато минах с колата покрай дома на приятелката си Ангелика и после заедно с нея отидохме в Милеси. Понеже от детските си години познавах Стареца Порфирий и заедно с Ангелика често посещавахме неговия исихастирий, ние просто влязохме в килията му, докато игуменката Феврония почиваше, за да не я безпокоим.

Започнахме да се молим на колене, като сложихме главите си на постелката на светеца. Постояхме така достатъчно дълго, в един момент предложих на Ангелика: „Искаш ли да изпеем нашия химн на Православието, който Геронда толкова много обичаше?“. Тя попита: „Какво имаш предвид?“. Обясних ѝ и започнахме бавно да пеем кондака „Взбранной Воеводе“. В този момент през полуотворения прозорец влетя Петрос, папагалът на Стареца, и докато летеше из стаята, с грачещия си глас повтаряше откъслечно някои думи от това, което пеехме.

Преди да стигнем до последния стих, той се скри под леглото и започна да повтаря: „…свободи́“. Тогава чухме добре познатия ни характерен глас на Стареца, който изпя целия последен стих: „Да зовем Ти: Радуйся, Невесто невестная“ много мелодично и бавно, докато ние, смаяни от случващото се, пеехме шепнешком, с треперещи гласове. Веднага щом приключихме с пеенето, заплакахме, аз изтичах навън в коридора, където срещнах игуменката Феврония. Тя ми каза радостно: „Светецът е винаги с нас тук. Утешава ни и ни помага във всичко!“

Чудеса след смъртта на Стареца Порфирий

Източник: азбука.ру