Не можех да си представя, че това, за което четем в книгите, съществува и в нашата реалност

Чух от един духовник нещо много интересно, а именно тълкуването на евангелската притча, че когато Бог се яви втори път, ще се разплачат всички земни племена. Защо ще се разплачат? Та нали ние обичаме Христа и бихме искали да Го видим. Ето защо! Защото, при Второто пришествие, хората ще видят себе си такива, каквито е трябвало да бъдат според Божия замисъл. И разликата между това, което сме, и това, което Бог е замислил да бъдем, е това, което ще накара хората да заплачат.

Срещнах отец Ефрем на Атон в манастира Филотей. Беше още в студентските ми години… Бях дълбоко потресен от това, което видях. Аз, идвайки от съвременния хаос на Белград, се озовах в манастир, който напомняше Сирия от IV век! Не можех да си представя, че съществува такова ниво на монашески живот, където това, за което четем в книгите, съществува на практика. Бях възхитен от самия вид на Стареца Ефрем. Божията благодат беше видима в този човек – в интонацията на гласа му, в походката му, в начина, по който служеше. Когато се приближих до него, за да взема благословението му, изпитах страхопочитание. Той прекръсти главата ми по особен начин. После ми обясниха, че това е благословение за монашество.

Наблюдавах как живеят. Ако някой от монасите по невнимание се заиграеше с котка по пътя, старецът изискваше от него да направи земен поклон. По този начин се възпитаваше благоговение и смирение. Те живееха като ангели. Случваше се камбаната да зазвъни от само себе си и при това всички оставаха спокойни; обясняваха, че ангелите звънят. Така че съвършенството може да съществува не само в книгите и не само в миналото, но и в нашата реалност.

Това, което се е случило в началото на ХХ век на Атон, е невероятния подвиг на един човек, който стана подражател на свети Антоний Велики. Това е бил старецът Йосиф Исихаст, чиито подвизи са били наистина такива, че са будели недоумение в съвременниците му. Този човек си поставил за цел да намери Бога в сърцето си на всяка цена. Всеки ден той водел битка с бесовете и победил. И какво направил? Спасил Света Гора от гибел.

Струва ми се, че свободата е най-заразното нещо на света. Когато хората видят свободен човек, който е намерил пътя към Бога и когото нищо не може да спре, те веднага го следват. Такъв беше старецът Йосиф Исихаст, такъв беше старецът Ефрем, такива бяха и техните ученици.

Архимандрит Лука Анич (17.09.1959 – 08.02.2013 г.), последно игумен на Дайбабския манастир, дългогодишен игумен на Цетинския манастир

Иzточник: Свято-Елисаветински манастир, Минск

Главна снимка към статията: отец Лука се радва на снега като малко дете (в Черна гора вали повече дъжд отколкото сняг)

Гробът на о. Лука в Дайбабския манастир